40 909 резултата
Картините
Изчезна момчето на Коста. Търсиха го целия ден, някои от хората не се отказаха и продължиха и през нощта. И кучетата с ловната дружинка извикаха, но така и не го намериха. Намериха само количката.
Коста се беше свил до една оградата на кметството и дума не продумваше. Жена му плачеше тихич ...
  544 
Поля, която очевидно беше много пияна, упорито се опитваше да се настани в скута на Предраг. Въпреки, че той запазваше самообладание и приемаше ставащото с усмивка, видимо за всички започваше да губи търпение. Тя обаче не се отказваше лесно и започна да досажда още повече. Чашата на търпението му пр ...
  675 
Слънчева сутрин скрита от черни завеси. Стая, малка, с липсващо „добро утро”. Рафт затрупан с различни маски – усмихнати, тъжни, весели, щастливи, плачещи, учудени нито една истинска. Огледало, пред което се оглеждам с всяка една от тях. Сменям първа, втора, трета, да, тази ми харесва – загадъчна. О ...
  656 
Може би светът се е самоунищожил?
Или това просто е ослепителното слънце?
Къде са шумовете, какофонията, смехът?
Защо всичко глъхне, тъмно и неразбираемо като в сън?
Или това просто е ослепителното слънце? ...
  601 
Разхождам се из улиците на вече заспиващия град. Наоколо няма хора, а само сенки. Луната ми прави път по който да вървя. И тръгвам по него. Вървя в тишина, за да достигна гласа, гласа на любовта. Не стигам до него, стигам само до звука от отминалата обич на две сърца. Все пак продължава да вървя, но ...
  830 
ВКУСЪТ НА АНАНАСА
Посвещава се на отиващото си поколение
и на неговите несбъднати мечти.
В отделението е задушно. Прозорците не се отварят, на двора е ноември. Или декември?
Миризма на белина, смесена с миризма на болест... ...
  1521  13 
ЛОВЦИ-3
Панайот беше едричко момче, изобщо не ставаше за център-нападател, но навремето се биеше добре и успя да наложи превъзходството си, вероятно защото нямаше такова. Стоеше пред вратата на противника и чакаше някой да му подаде удобно топка, за да я вкара във вратата. Това беше ролята, приносът ...
  853 
Ако животните имаха сайт за запознанства, какви ли щяха да са обявите в него?....
Обява на булдога: "Материално осигурен с колиба булдог, търси разгонени кучки, по възможност - уличници, за самотните уикенди, в които господарите отсъстват от вкъщи!"
Обява на мечока: "Търся мечка - стръвница, може и ...
  627 
Премълчавам каквото мога. По-лесно е и не трябва да давам обяснения защо съм будва в пет сутринта и дали съм болна, след като не искам да стана от леглото. Мога да си премълча за това, че не съм излизала от седмица и да обвиня времето и налудничевите му настроения. Тренирам си усмивката в огледалото ...
  548 
Автобусът закъсняваше, а беше студено. Погледна часовника си. Беше спрял. Трябваше му нова батерия. Бръкна в чантата и си изкара телефона произведен по времето на управлението на Иван Костов. 7 без 8 минути. Чакаше я дълъг ден и искаше максимално рано да бъде в офиса. Ето че автобусът пристигна. Вси ...
  404 
ЛОВЦИ-2
Не мина и седмица, срещам Лазо в малката градинка до пазара. Той е мършав и нисък, върти се като пумпал, което означава, че или мисли, или се тревожи за нещо. Тръгва напред, стремглаво, почти тичешком, после внезапно спира, обръща се кръгом, като по заповед, и пак закрачва. Така напред-назад ...
  845 
Животът и смъртта могат да имат едно и също лице. Човекът разпознава себе си и на двете места. С малко повече късмет...
  605 
Аз разбирам, да крадете от държавата и да давате на гладните, но вие крадете от гладните и не давате на държавата! - Робин Смут
  607 
БАЩИН СЪВЕТ
Като се рови човек из пайжанясали шкафове, намира разни работи: я цветни прашки на бившата, я неизползван презерватив, я ръкопис.
Този почерк ми е познат, но не е моят и няма начин да е, защото аз тогава едва ли съм имал толкова акъл в главата си. Писаното е до мен, от тати. Тъй като той ...
  1132 
Едно време, в тая териториа, наречена днес държава, във всяко населено място помръдваше по някаква местна икономика. Или по модерному казано - микроикономика. Нещо се правеше. Нещо се произвеждаше. Нещо се търгуваше. Земеделие - ясно. Ама наред с него имаше и мелници. Имаше фурна за хляб. Имаше фура ...
  1238 
ЛОВЦИ
Новината за предстоящото дохождане на тъщата ми не ме разстрои напълно, психически як съм. Мразя новините, особено когато ме остаряват, съсипват, довеждат ме до състояние, близко до пълно отчаяние и готовност за самоубийство, тоест не обичам новините през последните двайсетина години.
Въпреки ...
  898 
онези момичета -
блъскат се в хора, за да докажат от какво са създадени,
косите им закриват синините по вратовете им,
колко удобно, колко просто.
болките са за слабите хора, ...
  672 
  577 
Понякога съм ядосана... не, не ядосана, а направо бясна! Понякога съм тъжна... и обезкуражена... Понякога весела и щастлива, с усмивка на лицето! Хора, толкова много хора и обещания... Ах тези обещания, които ти дават, а после просто забравят за тях. По-лесно би било да сложа поредната маска и да иг ...
  627 
АВТОБУСНА СПИРКА
Голяма тълпа се беше събрала да чака автобуса. Времето беше хубаво, но въпреки това хората нервничеха. Едни закъсняваха, други бързаха, а трети са невротици без да го знаят.
- Отместете се, господине – каза засукана жена на средна възраст, ако този пол разполага с такава. – Стъпили ...
  818 
Доктор Манолев разписваше своя седмичен работен график стриктно до час. Въпреки това изненадите в работа като неговата имаше всеки ден. (В края на краищата нали за това са графиците.) Обаче за специалист врял и кипял в психиатрията такова нещо, като изненада практически не съществуваше.
Беше сряда. ...
  820 
РАЗГОВОР С МОЙ
Няма грешка в заглавието. Не разговарям с Ной, а с Мой. Ще ви го представя, той е аз, но всекидневно спори с мене.
Сутрин го няма никакъв, явно спи до късно. Появява се някъде по кафено време, когато спорим за цигарите. Естествено, не му уйдисвам.
След това настоява да се съглася с ше ...
  1060 
Разни Там 2
Не е било „писано“, но пък затова следите са във нас.
Стъпките са в мен отчеливи и пресни – много бяхме и вървяхме заедно, макар и тясна да беше пътеката – утре дано се познаем като се срещнем по кръстовищата – всеки тръгнал в различна посока – искайки да надскочи на другия скока!
По пяс ...
  725 
Новият ден дойде с приятното усещане за нещо хубаво, което ме очаква тази вечер и неприятното – от снощната случка пред ресторанта. Избягвам да се забърквам в подобни сцени, преди всичко заради естеството на работата. Колкото по-голяма незабележимост излъчваш, толкова по-добри са резултатите. Но не ...
  760 
Хората казвате, че ние, кучетата, нямаме душа. Е, колкото и да не вярвате, ще отбележа, че имаме. Знаете ли, че ние чуваме мислите ви? Ние идваме във вашия живот, за да останем в него. Не ви напускаме, когато стане трудно или когато изчезне първоначалната тръпка. Ние продължаваме да ви гледаме със с ...
  732 
1. Исус Христос:
Исус Христос би решил сегашната бежанска криза, като нахрани огромните тълпи с две риби и пет хляба!
2. Адолф Хитлер:
Хитлер би решил сегашната бежанска криза, като използва индустриалните количества емигранти за индустриални цели - производство на сапун!
3. Наполеон Бонапарт: ...
  557 
Разкажи ми за живота, какъв е бил в 1936? Бил ли е така цветен, така изрусен от слънчеви лъчи и безамонячна боя?
Разкажи ми за теб като дете. Бил ли си от онези диви хлапаци, Том Сойер и Хъкълбери Фин? Разкажи ми за онова магаре, с което си ходил на работа, когато си бил на тринайсет. Разкажи ми за ...
  545 
РАЗХОДКИ
Няма смисъл да будим децата. Те спят отскоро, защото се прибраха сутринта: купоняснат яко, толкова яко, че заради тях може да въведат купонна система. Събота е, време за спане, за щастие, за мързел или за поезия. Ден, в който някого убиват, умира нещо, за да се роди друго. Но това едва ли е ...
  511 
?
Последният залез плисна като прасковени вълни по лицето ми.
Първият изгрев след дългата нощ, изпълена с грях(?) и хаос, покри лицето ми с воала на невинноста и аз отново се усмихнах.
Отново ме обзеха онези мисли. И пак - дали съм свободна, дали не сгреших, дали не прибързах?
От очите ми капнаха още ...
  560 
ДЖОГИНГ
Търчането сутрин е изтикано на мода някъде в края на хипарския период през миналия век. Спортът замества наркотиците, здравето – болнавата страст към опиатите. Обличаш се сутрин, навличаш усмивка, слагаш здрави маратонки и хукваш да гониш Михаля. За здраве.
Вместо усмивка облякох стария си а ...
  603 
Не може ли светът да бъде по-добър?
Не може ли светът да бъде по-добър? Не може ли хората да станат малко по-добри един към друг? Не е ли възможно човек да разкрие страховете и мечтите си, без това да бъде използвано като оръжие срещу него? Ще ми се да изчезне цялата злоба и омраза… Ще ми се да изче ...
  865 
Шумолят листа, някъде там под дърветата. Преминавайки през тях се опитвам да бъда тиха, но уви… Знам, чуваш стъпките ми и аз сама ги чувам. В късният залез все по-близо съм до теб, босонога пристъпвам, отгръщам страниците от листа, всяка с написания върху нея стих. И колкото повече вървя, те стават ...
  779 
Да бъдеш добър
Да бъдеш добър е качество, което малко притежават в днешно време.
По-лесно е да бъдеш егоист и повечето са такива. Едните мислят със сърцата си, другите пък изобщо не мислят.
Грешка е обаче да се смята, че щом си добър и обичаш си слаб. Казвам ви, това е най-голямата сила, която човек ...
  611 
Старата кола
Крайчето на късата бяла рокля бе леко повдигнато. Красивият, бял и нежен като цвета на перуника крак, частичка от нейните бикини в бледо кобалтов цвят и бежовата кожена тапицерия на седалката, на която бе седнала, създаваха цветни петна и игра на светлините като в картина на импресионис ...
  1252 
Имало някога едно село, намиращо се в една не много далечна земя. То било разположено в красива равнина, през която минавала една от най-пълноводните реки. Тя напоявала полята и така жителите на селото се радвали всяка година на изобилна реколта. Самото селище било добре устроено, подредено и добре ...
  791 
Здравейте! Радвам се да се запознаем! Аз съм един стар-престарял москвич, който от години ръждясва между блоковете на един от кварталите на града. Покривът ми е пробит, воланът ми го няма, седалките ми са изтръмбушени, стъклата ми са изпочупени, а гумите ми - спаднали. Но не винаги е било така...
Сп ...
  679 
Тази нощ се обърнах към залеза.
Тънки нишки надежда се сплитаха с дългите и все пак безкрайно безпомощни пръсти на времето.
Останах замислена...
Вгледах се по-ясно в болезненото злато на смъртта на слънцето.
Опитах се да те открия в безбройните късчета слово. ...
  631 
10.
пътите, в които те виждам прогарят дупки по кожата ми. четвърта степен изгаряне.
9.
минутите, в които питам дали ме обичаш още, а ти мълчиш. тишината ме побърква.
8. ...
  609 
Макар да бях ученолюбиво дете (за мое щастие все още съм си такова), не бях от зубърите, които учеха, за да имат шестици. Учех, за да разбирам. За съжаление или не разбирах от клетъчна биология повече, отколкото хората около себе си (до този момент нищо не се е променило). Но стига толкова за мен, д ...
  823 
Нощта е тъмна и зловеща. Луната, пристъпва над своите владения, сякаш казва на хората, че това е за последен път.
Всеки, се сгушва на някое закътано място с най-скъпата си вещ в ръце и шепне нещо, може би страхувайки се да не я загуби. Сред тишината отеква и първия изстрел. Макар, че няма дом, който ...
  794 
Предложения
: ??:??