6 662 резултата
Не само на 14-и февруари, всеки Божи ден, трябва да бъде такъв!
Всяка година поздравявам влюбените. И пиещите. Днес ще направя друго. Ще се обърна към един български мъж. Не знам дали е средностатистически и се надявам да има изключения от тях. И така :
- Ей ти , приятелю ! 🙂
Да, точно така на теб т ...
Всяка година поздравявам влюбените. И пиещите. Днес ще направя друго. Ще се обърна към един български мъж. Не знам дали е средностатистически и се надявам да има изключения от тях. И така :
- Ей ти , приятелю ! 🙂
Да, точно така на теб т ...
1372
5
9
Преди година,
когато заминах да живея в любимия си град,
той често идваше да ме види.
Чаках го с нетърпение на спирката.
Приготвяхме вечерята си заедно. ...
когато заминах да живея в любимия си град,
той често идваше да ме види.
Чаках го с нетърпение на спирката.
Приготвяхме вечерята си заедно. ...
748
3
Колко може да продължава човешката наглост? Понякога наистина е безгранична. Човек, смятащ себе си за "умен" и достатъчно опитен в нещата от живота, виждайки себе си, но изглежда невиждайки недостатъците си, да продължава и продължава да иска нещо, което никога няма да получи. Не мога да повярвам, ч ...
1585
1
1
Ето, мили мой, стоя си вече 100 и кусур години сама, /но не самотна/. Отказах се да чакам, не че ми писна - имам си друга работа. Та налегнали са ме едни грижи,ток за замъка, заплата на прислужниците, данък и все такива. Не те чакам, защото знам, че ти си някъде пиян и обслужваш разни слугини. Пръст ...
731
2
9
Не искам да ти казвам нищо. Нито да чуя нещо от теб.
Искам да се гледаме.
Да наблюдавам дишането ти, ти моето, за да отчетем вълнението.
Да забележиш къде имам тръпчинки, когато се усмихна.
Защото ще се усмихна. На очите ти. ...
Искам да се гледаме.
Да наблюдавам дишането ти, ти моето, за да отчетем вълнението.
Да забележиш къде имам тръпчинки, когато се усмихна.
Защото ще се усмихна. На очите ти. ...
401
1
2
Оставяш ме сама, когато най-силно имам нужда от теб и съм много уязвима...
Оставяш ме, когато вече назрява моментът, който чакаме и е вече начертан...
Но ти не вярваш и ме игнорираш в дълги, болезнени срокове...
Търся златната среда сред нотите и вероятно не успявам...
Объркано опитвам... но мълчани ...
Оставяш ме, когато вече назрява моментът, който чакаме и е вече начертан...
Но ти не вярваш и ме игнорираш в дълги, болезнени срокове...
Търся златната среда сред нотите и вероятно не успявам...
Объркано опитвам... но мълчани ...
1083
3
4
Борис се прибираше със служебния бус от работа втора смяна. Както обикновено, всички се натовариха след тежкия работен ден. Едни намръщени, други усмихнати, всички стискащи в ръце найлонови торбички с работни дрехи. Може би и дрехите се радваха заедно с работниците, че е завършила работната седмица. ...
710
2
4
Вървя. Край мен също вървят. Понякога минават душѝ. Те са такива едни, вперили поглед напред, успокоени. Поглеждат ме. Поглеждам ги. Отминаваме. Нещо в мен прошумолява. Усмихвам се. Вървя. Виждам тела. Вървят изпънати, понякога изпъчени. Гледат встрани. Полюляват се. Вътре в тях също има душѝ. Свити ...
866
3
4
Стихна изборната гюрултия. Победих! Не съм от тия, дето се предават лесно. Всичко е о'кей. Чудесно! И за работа веднага хванах се, без да отлагам.
Днес прегледах ЕСГРАОН*-а. Жителите на района подредих по а, б, в.
Разделих на групи две: по-малката група – „ род”, по-голямата - „народ”.
След това съ ...
Днес прегледах ЕСГРАОН*-а. Жителите на района подредих по а, б, в.
Разделих на групи две: по-малката група – „ род”, по-голямата - „народ”.
След това съ ...
752
3
Оправдавам лутането си между неистовото желание да бъда алтруист заедно с нуждата от искрена, споделена любов и логичния егоизъм заедно с подхранващия самочувствието нарцисизъм, като необходимост, за да мога да пиша. Пиша, за да се спася от задълбаване в мисълта, че лутането може да е изкривило пред ...
743
1
4
Битка
Всеки има своите страхове и вътрешни битки. Моят страх започна на 12 години, виждайки загиването на една нация – българската, и прочитайки фраза, написано на една рушаща се сграда. Тя гласеше „Върнете ни България!”. Запитах кой да я върне, тя нали си е наша. Не се ли бориха Ботев, Раковски, Ле ...
Всеки има своите страхове и вътрешни битки. Моят страх започна на 12 години, виждайки загиването на една нация – българската, и прочитайки фраза, написано на една рушаща се сграда. Тя гласеше „Върнете ни България!”. Запитах кой да я върне, тя нали си е наша. Не се ли бориха Ботев, Раковски, Ле ...
1195
4
6
Тези силни гласове, понякога не мога да ги спра. Лягам си вечер, опитвам се да заспя и не мога. Сигурно е от кафето, което изпих в шест. Чувам мислите си буквално, ако се опитам да ги спра те се усилват. Гушвам Пухчо, моят котарак и му говоря. Ще кажеш, че е странно и лудо, но той е най-верният ми п ...
1396
2
9
Знаеш ли какво нещо е любовта!?
Изглежда сладка, но на вкус е горчива.
Не, не..! Тя не се яде, нито се пие.
Как тогава знам каква е на вкус ли? - сърцето ми каза.
Ех, любов! Ти наистина си чудо. ...
Изглежда сладка, но на вкус е горчива.
Не, не..! Тя не се яде, нито се пие.
Как тогава знам каква е на вкус ли? - сърцето ми каза.
Ех, любов! Ти наистина си чудо. ...
836
1
2
Чуваш ли ме? Шепна, защото вече всички в къщи спят. Страх ме е да не ги събудя. Как си? Но защо ли те питам. Стоиш си там Горе и си ти е добре. Облачета, слънчице... Луничка,звездички... Не се сещаш за мен. Забравил си какво говорихме преди два дни. Да дадеш едно рамо,да ми оправят заплатата. С поне ...
1178
5
7
О, ти, човеко, неописуемо, изящно и гръмко творение на тази толкова силна, мъдра и смирена в могъществото си вселена – отново ли попадна в унизителния плен на изгарящата безизходица? Поради какво не успя да прегърнеш безславната истина, която е по-гола от новородено, положено в ръцете на своята плач ...
475
1
1
По пътя, случайно забеляза млада двойка, мъж и жена, които се смееха на глас и се закачаха един с друг. Очевидно бяха много щастливи.
Дядо Гриша спря за момент, седна на една пейка и си спомни за най щастливите дни и мигове в живота си.
Спомни си как и Той беше млад и буен, способен да покори света, ...
Дядо Гриша спря за момент, седна на една пейка и си спомни за най щастливите дни и мигове в живота си.
Спомни си как и Той беше млад и буен, способен да покори света, ...
1101
Здравей, читателю или просто – човеко! Приятно ми е! Аз ли? Аз съм също като теб – нежна, лутаща се, трепетлива душица, търсеща път, опора, утеха или просто смисъл, за да продължи… или спре, където е щастлива.
Щастието. Какво широко понятие е това, колко много картини ражда умът, все светли, топли и ...
Щастието. Какво широко понятие е това, колко много картини ражда умът, все светли, топли и ...
812
1
4
Тим и Бен видяха светлозелената табела
и разбраха, че се намират в много опасна зона. Вървейки напред, след малко стигнаха до една голяма, дървена къща, която нямаше никакви прозорци. Бен потрепервайки почука на голямата врата. Настана зловеща тишина, която още повече ги обезпокояваше. Тъкмо Бен отн ...
и разбраха, че се намират в много опасна зона. Вървейки напред, след малко стигнаха до една голяма, дървена къща, която нямаше никакви прозорци. Бен потрепервайки почука на голямата врата. Настана зловеща тишина, която още повече ги обезпокояваше. Тъкмо Бен отн ...
664
Не знаеш ли, че така ме нараняваш...
С пренебрежение...
Със студенина...
Със забележки...
И мълчание... ...
С пренебрежение...
Със студенина...
Със забележки...
И мълчание... ...
789
3
Изгубил си пътя си.
Била съм там и знам.
Просто съществуваш.
Сиво ежедневие.
Нямаш цел, мечти, смисъл… Безтегловност… ...
Била съм там и знам.
Просто съществуваш.
Сиво ежедневие.
Нямаш цел, мечти, смисъл… Безтегловност… ...
982
Майкъл викаше изплашено за помощ с всички сили, но гласът му не издаваше никакъв звук. Лицето му бе обляно със студена пот, а сърцето му биеше по-бързо от това на новородено бебе.
Бе увиснал, на ръба на 20 метрова запустяла сграда,едвам държейки се с пръстите на едната си ръка. Времето беше по-студе ...
Бе увиснал, на ръба на 20 метрова запустяла сграда,едвам държейки се с пръстите на едната си ръка. Времето беше по-студе ...
728
Понякога ще бъда сам.
От време на време ще се затварям.
Понякога ще се появявам.
От време на време ще изчезвам.
От всякога сега съм сам. ...
От време на време ще се затварям.
Понякога ще се появявам.
От време на време ще изчезвам.
От всякога сега съм сам. ...
606
1
1
Кръстът (съдбата) дето си носиш, от как си се пръкнала - от мен да знаеш и да помниш, се дава не според боя ти (височината), а според големината на душата. Колкото по-голяма е тя, толкова по-тежък е кръста. И дребната и тя влачи, ама все й тежи. Щото е свикнала да я носят. По чуждото не цъкай с език ...
811
1
Ритъмът на музиката заглушаваше ударите на камшика по тялото. То охкаше, гърчеше се-неумолимо, упорито, настойчиво- и хленчеше за пощада.
Ударите караха тялото на девойката да се огъва, а извивките отмерваха болката от невъзможното бягство.
Историята е кратка като живота. Момичето просто искаше да о ...
Ударите караха тялото на девойката да се огъва, а извивките отмерваха болката от невъзможното бягство.
Историята е кратка като живота. Момичето просто искаше да о ...
683
2
Когато човек остане сам,сяда на маса с демоните в душата си.Най-лошите му приятели.Сяда и играе на комар с тях.Пие отровно силен алкохол и пуши евтини пури.Развратничи и говори ужасни неща.
Когато човек остане сам, го обграждат тъмнина и дим.А той ги използва с най-нечисти цели.И само тогава си приз ...
Когато човек остане сам, го обграждат тъмнина и дим.А той ги използва с най-нечисти цели.И само тогава си приз ...
1377
2
Люлякът
Вървя по тротоара, ранно слънчево пролетно утро. Мирисът на люляк буквално ме удря в челото: на две крачки съм от голям голям люляков храст, току-що разцъфнал, първият, който виждам за тая година. Неволно се присягам да си откъсна едно клонче люляк.
Изведнъж един старчески глас иззад храстит ...
Вървя по тротоара, ранно слънчево пролетно утро. Мирисът на люляк буквално ме удря в челото: на две крачки съм от голям голям люляков храст, току-що разцъфнал, първият, който виждам за тая година. Неволно се присягам да си откъсна едно клонче люляк.
Изведнъж един старчески глас иззад храстит ...
652
8
9
Нощ.Гората със своите тайни, своите чудни твари. Мистични, загадъчни.
Звукът на щурците. Блещукащите звездици над нас.
Ръцете му около рамената ми.
Искрите на огъня, плаващи като в океан във въздуха нагоре, гаснещи във времето, изчезващи в безкрая.
Падащите дърва в жарта, превръщащи се в пепел. ...
Звукът на щурците. Блещукащите звездици над нас.
Ръцете му около рамената ми.
Искрите на огъня, плаващи като в океан във въздуха нагоре, гаснещи във времето, изчезващи в безкрая.
Падащите дърва в жарта, превръщащи се в пепел. ...
787
Пак сънувам тази усмивка.
Погледът ѝ втренчен в тъмните ми зеници,
дърпа ме за ръката, иска да дойда с нея.
Отдясно - морето, отляво - колибите.
Оставяме стъпки по пясъка, които бързо изчезват, заличавани от засилилия се морски бриз. Тя тича пред мен, държи ми ръката и от време на време се обръща, с ...
Погледът ѝ втренчен в тъмните ми зеници,
дърпа ме за ръката, иска да дойда с нея.
Отдясно - морето, отляво - колибите.
Оставяме стъпки по пясъка, които бързо изчезват, заличавани от засилилия се морски бриз. Тя тича пред мен, държи ми ръката и от време на време се обръща, с ...
693
Да търсиш себе си в хиляди неща. В неизказаните думи, в неизживените моменти, в скритите усмивки и непроляти сълзи. Да търсиш себе си е трудна задача. Но да имаш силата да го направиш е още по-трудна. Да погледнеш в себе си, да отвориш вратата със страховете си и да ги ,,погледнеш" смело. Да спреш, ...
1534
2
1
Дори в живота предначертан и обречен душата остава си скитница вечна!
Най-добрият учител - живота! С болката ни учи как да оцеляваме, а с любовта - как болката да преодоляваме.
Внимавай със сламката на удавника, да не се окаже гредата в собственото ти око!
Дали ако "оная" чаша беше пълна наполовина ...
Най-добрият учител - живота! С болката ни учи как да оцеляваме, а с любовта - как болката да преодоляваме.
Внимавай със сламката на удавника, да не се окаже гредата в собственото ти око!
Дали ако "оная" чаша беше пълна наполовина ...
735
4
Дойдe срядата и като всеки ден, бегом на работа.
Обичайна сряда сутрин, направо замръзнала, да се не начуди човек за през Януари.
Стигам на спирката, а там хора, а то че хора, ама едните нервни, другите се смеят къде нервно, къде през зъби, къде през очи, трети потропват в снега да се сгреят и всичк ...
Обичайна сряда сутрин, направо замръзнала, да се не начуди човек за през Януари.
Стигам на спирката, а там хора, а то че хора, ама едните нервни, другите се смеят къде нервно, къде през зъби, къде през очи, трети потропват в снега да се сгреят и всичк ...
969
4
5
Възхищавам се на хора, които са съумели в живота си да се занимават с това, което винаги ги е карало да се чувстват щастливи и удовлетворени. Това което се ражда в ума само като идея, после се превръща в хоби. Завладява те! Мечтаеш един ден това да е работата, заради която се събуждаш с усмивка и от ...
875
2
Представете си една зимна нощ! На една полянка се сипеше бял пухкав снежец.
До нея една борова гора,а пък по нея се сипеха бели малки снежинки. В гората се разхождаха малки зайчета. До нея имаше едно селце, покрито със снежец по пътищата и покривите, с пушещите коминчета, с осветени от лампи пътища, ...
До нея една борова гора,а пък по нея се сипеха бели малки снежинки. В гората се разхождаха малки зайчета. До нея имаше едно селце, покрито със снежец по пътищата и покривите, с пушещите коминчета, с осветени от лампи пътища, ...
1404
2
1
Слънцето вече беше залязло.Неговите лъчи запоследно галеха сухите земи.Седейки аз до прозореца пишещ поезия,забелязах нещо необичайно навън.Не ми отне никакво време,за да разбера,че валеше сняг.Досега се чудех какво да напиша и ми дойде една идея.Взех една химикалка,взех си листа и измайсторих една ...
1325
3
1
Може би е по-добре
да не се заражда това,
което се написва за нас...
То се е родило
още преди да се срещнат ...
да не се заражда това,
което се написва за нас...
То се е родило
още преди да се срещнат ...
814
1
2
Не затваряй очи, когато видиш сълзите ми да се стичат по лицето. В тях изплаквам болките от твоите рани.Не оставай безразличен към думите ми. Те са ехо от душата ми. Не отблъсквай ръката, която протягам към теб. Нося ти шепа топлина от кладата на сърцето ми. Не ме затваряй в тъмните ъгли на мислите ...
958
3
3
Умрях! И какво? Прежали ли ме или ме забрави? Не ти ли липсвам? Не ме ли мислиш как съм, добре ли съм, къде съм, с кого съм, сама ли съм??? Явно не, намери си заместничка на мен и то коя. Най-подлата жена, която имах за приятелка. Ако сега се върна и имаш право да решиш една от двете да живее, коя щ ...
536
1
688
Ето, че Коледа и почивните дни се отцедиха към канализацията на градската мрежа. Материалното да, ала духовното остана и затрептя. Тези крехки мисли на доброта, съчувствие и съпричастност към ближния, за здраве и благополучие, за спасение на душата, за мир. Мисли разчупващи оковите на този грешен св ...
720
1
Страх ме е. Страх ме е, че когато остарея ще съжалявам за начина, по който съм изживяла живота си. Че ще погледна назад и ще видя как отново и отново се самонаранявам. Задето не изядох достатъчно бисквитки, задето не отидох на онзи купон, задето не споделих чувствата си и не прекарах достатъчно врем ...
718
3
5
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
