Оправдавам лутането си между неистовото желание да бъда алтруист заедно с нуждата от искрена, споделена любов и логичния егоизъм заедно с подхранващия самочувствието нарцисизъм, като необходимост, за да мога да пиша. Пиша, за да се спася от задълбаване в мисълта, че лутането може да е изкривило представата ми за реалност почти безвъзвратно. Осъзнавам, че внушенията и самозаблудата легитимират лъжата и ме разрушават. И осъзнаването на ерозията я прави още по-тежка. Искам да се променя, но нямам волята. И мисля, и мисля... мечтите и копнежите се отдалечават все повече и повече, ставам студен, превръщам се в един нищожен, себеразрушил се и донякъде харесало му да бъде жертва човек.
Днес е най-неподходящото време за една ренесансова личност да се роди. “Fast културата” ни предразполага да не полагаме усилия за нищо - бързи храни, бързи коли, бързи пари, бързи хора, всичко на един клик разстояние. Култура идолизираща специалисти в области без никаква интелектуална стойност или хуманитарна ц ...