3 050 резултата
Те си мислиха, че са влюбени, но според мен любовта е това - да можеш да погледнеш любимия/та и просто да му/ù споделиш всичко, що ти е на душа. Да се опитат двамата да се превъзпитат, да могат грешките да си простят, да казват всеки ден що е това, да се обичат. Те си мислеха, че го правят, но какво ...
711
2
Често просто искам да хвана времето и да сбъдна всеки детайл от мечтите ти. Но така би се изгубила тръпката от това да го направим заедно. Понякога си мечтая да хвана китарата ти и да изсвиря всичко, на което си ме научил, толкова перфектно, че да те разплача - така, както ти го правиш. Но тогава би ...
930
2
Извинявай. Гледам те. Вероятно съм се вторачила в теб. Има нещо в очите ти. Нещо красиво.Обаятелно. Поглеждаш ме. Срам ме е, но не мога да отдръпна погледа си. Вероятно се усмихнах. Ама че съм смешна. Свеждам поглед. Не за дълго. Ти ме гледаш. Какво си мислиш? Виждаш ли нещо в очите ми? Душата ми до ...
1144
4
Свикнах с идеята, че не съм най-красивата, най-умната, най-артистична, свикнах с краката си, свикнах с гърдите си, с ноктите си, с косата си, със зъбите си, свикнах с мислите си, свикнах с притеснителното, свиканх с белега, свикнах с бенките, свикнах с липсата на идеи, с недостатъчните възможности и ...
877
1
Сгушена в тъмен ъгъл, с ръце около колената си и музика в главата си, накъде сега? Ходила досега по тънката линия на мечтите, но наляво или надясно? Реалност или не? Искаше, искаше...и все по-тъжна и самoтна оставаше. Желанието едва удържаше в себе си, толкова силно да последва мечтите. Да тръгне, д ...
1202
Мислех, че съм първата която тръгва боса по чакъла. Тогава видях зад себе си захвърлени джапанки.
Исках да си събера цял плик череши от най-високото дърво, качих се и почти не бяха останали.
Продължих разходката си в пясъка и край морето чайка ловеше риба, помислих, че само аз виждам това. Докато не ...
Исках да си събера цял плик череши от най-високото дърво, качих се и почти не бяха останали.
Продължих разходката си в пясъка и край морето чайка ловеше риба, помислих, че само аз виждам това. Докато не ...
1338
5
Времето е понякога безсилно да ни отбележи в хрониките си. Не се сърдя. Не знам дали си заслужава да бъда запомнена. Искам просто да бъда кратка като поета глътка въздух. И издишана. Бавно. Бих приела живота на една въздишка. Изчезва в смъртите на толкова отлетели мигове. Но винаги е значеща. Помнен ...
1071
3
Всеки със своята история, своите мисли, своите загуби, победи, открития. Всеки борещ се свободeн електрон в рамките на една безкрайна вселена, чиято същност никой не е осъзнал. Загубени, открити, преродени.
Иде ми да раздера илюзията наречена небе с писък, за да може и утрото да ме чуе. Но съм няма, ...
Иде ми да раздера илюзията наречена небе с писък, за да може и утрото да ме чуе. Но съм няма, ...
1291
Нищо лично за лъва
Лъвът е винаги пръв - независимо кого трябва да изяде!
Лъвът е красив - въпреки смешната грива!
Лъвът е нежен - въпреки големите лапи!
Лъвът е и нежна душа - въпреки зверския нрав! ...
Лъвът е винаги пръв - независимо кого трябва да изяде!
Лъвът е красив - въпреки смешната грива!
Лъвът е нежен - въпреки големите лапи!
Лъвът е и нежна душа - въпреки зверския нрав! ...
961
Спри за малко, недей да бързаш
времето да спираш, за секунда към мен
погледни.
времето да спираш, за секунда към мен
погледни.
1007
2
Близо до небето
Тук.
На покрива.
В тихата нощ.
С милионите светулки по небето. ...
Тук.
На покрива.
В тихата нощ.
С милионите светулки по небето. ...
1276
2
1
Размит образ, замъглени очи, изветрели спомени... Ти си мъглата, в която се взирам всяка сутрин. Ненадейно влагата ти ме докосва. Чувствам се пречистен...
----------
Бели зъби в тъмнината. Отново странник ме гледа. Потръпвам, не мога да помръдна. Вкочанен съм. Зъбите стават все по-ярки, аз ставам вс ...
----------
Бели зъби в тъмнината. Отново странник ме гледа. Потръпвам, не мога да помръдна. Вкочанен съм. Зъбите стават все по-ярки, аз ставам вс ...
837
Аз.
Тази, която може най-вече да вярва. Тази, влюбената в залеза. Онази вечно отнесената.
Аз. Която обожава свещи. Която трудно ги пали сама. Която я е страх от високото. И стремяща се именно натам.
Аз. Тази, която рядко показваше възхищение. Гордата. Жалката, която обичаше. Силната, която разбираше ...
Тази, която може най-вече да вярва. Тази, влюбената в залеза. Онази вечно отнесената.
Аз. Която обожава свещи. Която трудно ги пали сама. Която я е страх от високото. И стремяща се именно натам.
Аз. Тази, която рядко показваше възхищение. Гордата. Жалката, която обичаше. Силната, която разбираше ...
1181
1
Приятелството е един безизходен и незлонамерен диспут на приятна тема. И все пак щом се открие отговорът на зададения въпрос... Диспутът е закрит.
809
1
Спомням си, че навремето имах своя звезда, тя беше там горе, на небето, и светеше толкова ярко... Знаех, че тя е моята звезда и че винаги, когато погледна към нея... ще се усмихна и ще знам, че в този свят винаги си заслужава да се бориш, дори и за малките неща, чиято стойност е от голямо значение.. ...
575
Това е истинска история, която звучи като приказка. Или обратното - приказка, която звучи като истинска история...
... Едно момченце решило да отиде при Господ. То знаело, че Небесното царство е далече и има много път до там, затова си взело един сандвич и бутилчица вода за път. Вървяло, вървяло и с ...
... Едно момченце решило да отиде при Господ. То знаело, че Небесното царство е далече и има много път до там, затова си взело един сандвич и бутилчица вода за път. Вървяло, вървяло и с ...
1087
4
Да търсиш първо грешката в себе си е страст да я откриеш в крайна сметка у някой друг.
Ние търсим грешката първо в себе си, за да може по-скоро да се успокоим, че тя не е у нас.
Да търсиш грешката първо в себе си е превантивна форма за защита срещу обвинения, които вместо да посрещаш, самият ти би м ...
Ние търсим грешката първо в себе си, за да може по-скоро да се успокоим, че тя не е у нас.
Да търсиш грешката първо в себе си е превантивна форма за защита срещу обвинения, които вместо да посрещаш, самият ти би м ...
1205
1
Творческа дейност, сътворение, поезия, живот... Творим във всеки момент, сътворяваме своята действителност. Свободна воля... свободата за всяко решение, пълна и всеобхватна. Моята поезия - избликът на чувства, пречупени през призмата на мислите. Парадоксът на времето - това, че го погубваме. Всяка с ...
871
1
Гласовете ме зоват... Отново са така настойчиви, отново са така демонични. Търся място в мозъка си, за да се скрия... Всички врати са заключени, а тези, които не са - нямат ключ... Не мога да се скрия! Да бягам ли? Май че само това ми остана... Но тук започна да става такъв мрак. Нищо, все пак ще бя ...
765
2
Лопата
Кърваво лице, оплискано с мастило.
Под ударите на счупения портрет!
В малките ранни часове...
в безсилие крещи глас. ...
Кърваво лице, оплискано с мастило.
Под ударите на счупения портрет!
В малките ранни часове...
в безсилие крещи глас. ...
1153
***
И ето я на спирката (в която аз намерих сянката на своята забрава),
лястовичката направила си е гнездо!
*****
Черешите презряха, тъй както червеите дълбаят ...
И ето я на спирката (в която аз намерих сянката на своята забрава),
лястовичката направила си е гнездо!
*****
Черешите презряха, тъй както червеите дълбаят ...
1021
***
Слушам фонтана, камбаната, вътрешния си глас и рядко разговорите на хората около мен.
***
Събуждаш клоуна в мен!
В злобен, разочароващ смях. ...
Слушам фонтана, камбаната, вътрешния си глас и рядко разговорите на хората около мен.
***
Събуждаш клоуна в мен!
В злобен, разочароващ смях. ...
1009
1
Случайност царува,
случайност робува,
случайност патки пасе.
случайност робува,
случайност патки пасе.
1000
1
Идваш ли да преплуваме пясъка,
да построим замъци от вода,
да изпушим облаците,
да оковем във вериги ограниченията?
***** ...
да построим замъци от вода,
да изпушим облаците,
да оковем във вериги ограниченията?
***** ...
935
Какво е взаимност?
Равен с Равен,
че те кога са равен с равен?!!?
КОГАТО И ДВАМАТА
ВЯРВАТ В ТОВА ...
Равен с Равен,
че те кога са равен с равен?!!?
КОГАТО И ДВАМАТА
ВЯРВАТ В ТОВА ...
727
Ехото пак трепна, но този път по-силно откогато и да е било... Кой беше зад него скрито, кой ли бе този герой? Незнайно защо всичко бе тъй тайнствено, тъй нежно
и доста емоционално и красиво... Незнайно защо всичко миришеше на странен аромат... Там някъде по въздуха се криеше отговорът... Там някъде ...
и доста емоционално и красиво... Незнайно защо всичко миришеше на странен аромат... Там някъде по въздуха се криеше отговорът... Там някъде ...
717
1
Попитали един ученик как е успял да вземе успешно изпита, който определял живота му за в бъдеще.
- Мислите си, че не се притеснявах и не треперех от страх?! - попитал той. - Не, аз умирах от ужас и предизпитна треска!
- Тогава как го взе с отличие? Да не би да преписа от някого? - го попитал усъмнен ...
- Мислите си, че не се притеснявах и не треперех от страх?! - попитал той. - Не, аз умирах от ужас и предизпитна треска!
- Тогава как го взе с отличие? Да не би да преписа от някого? - го попитал усъмнен ...
827
Отново се стичат, плътта раздират - толкова са горещи... Сгушен в ъгъла, далеч от всички. Не мога да се появя, оставам без лице... Мракът, смъртно мълчалив, ми подава ръката си. Страх ме е да я поема, страх ме е! Все пак опитвам, но нищо... празнота. Пак ми се струва, че до мен има някакъв обект... ...
955
2
Сълза ли бе, така и не разбрах... сърце от камък изваяно... сърце от хлад
обвито... за малко да повярва... влюбена си в него... сърце тъй
студено... сърце наранено... за малко да повярва на една илюзия... сълза ли бе... или просто влюбено сърце?
То не е никога самотно... винаги обвито в хлад... кинж ...
обвито... за малко да повярва... влюбена си в него... сърце тъй
студено... сърце наранено... за малко да повярва на една илюзия... сълза ли бе... или просто влюбено сърце?
То не е никога самотно... винаги обвито в хлад... кинж ...
830
Поредната тиха и прохладна лятна нощ. От онези, в които, въпреки че сънят би бил, навярно, най–прекрасното нещо, човек упорито го отбягва. Седи си на удобното кресло и хвърля небрежни погледи към нощния пейзаж – песента на щурците, която звучи толкова успокояващо и отпускащо, яркото сияние на пълнат ...
739
1
Тя се появи от мъглата, съвсем бледа и чиста...
Черната ù коса се спускаше по раменете ù, като водопад от изгубени мечти.
Спомените бледи минаваха пред заскрежените ù очи, като филмова лента на бавен каданс...
Студът обгръщаше тялото ù, като нежна трепнеща прегръдка...
Не знаеше къде е, не знаеше ко ...
Черната ù коса се спускаше по раменете ù, като водопад от изгубени мечти.
Спомените бледи минаваха пред заскрежените ù очи, като филмова лента на бавен каданс...
Студът обгръщаше тялото ù, като нежна трепнеща прегръдка...
Не знаеше къде е, не знаеше ко ...
1383
2
Искам да те програмирам..
Не със Java, не с Pascal, а със C.
Да те програмирам,
да построя за тебе цикъл...
(да те програмирам) ...
Не със Java, не с Pascal, а със C.
Да те програмирам,
да построя за тебе цикъл...
(да те програмирам) ...
1109
1
Кървящ, порязан сън.
Очи, разпръснати в празнотата!
Мелодия - безценно докосване.
И сливащи се кротки спомени...
В които нищо не е обещаващо. ...
Очи, разпръснати в празнотата!
Мелодия - безценно докосване.
И сливащи се кротки спомени...
В които нищо не е обещаващо. ...
942
Пиша това, което никой не иска да чуе,
пиша го, защото това е животът ни,
защото никой не може да избяга от нея,
но всеки трябва да се научи и да я приема...
Това е тя - смъртта... ...
пиша го, защото това е животът ни,
защото никой не може да избяга от нея,
но всеки трябва да се научи и да я приема...
Това е тя - смъртта... ...
706
1
- Тук ли си?
- Да, точно до теб.
- Не, не по този начин.
- Всякак съм до теб.
- Защо не те виждам? ...
- Да, точно до теб.
- Не, не по този начин.
- Всякак съм до теб.
- Защо не те виждам? ...
950
1
Календарът
“I find the map and draw a straight line
Over rivers, farms, and state lines
The distance from 'A' to where you'd be
It's only finger-lengths that I see ...
“I find the map and draw a straight line
Over rivers, farms, and state lines
The distance from 'A' to where you'd be
It's only finger-lengths that I see ...
640
* * *
Животът е това, което виждаш в очите на хората, които обичаш.
Животът е това, което виждаш в очите на хората, които обичаш.
832
8
По принцип... той беше винаги усмихнат. Сякаш някак замечтан, с един отнесен, но все пак съсредоточен върху своя обект, влюбен поглед. Но винаги усмихнат.
Освен когато ме целуваше.
Движейки устните си по моите, обливащ ме с топлия си дъх, винаги усещах устните му по-стиснати от обикновено. Имаше нат ...
Освен когато ме целуваше.
Движейки устните си по моите, обливащ ме с топлия си дъх, винаги усещах устните му по-стиснати от обикновено. Имаше нат ...
1489
1
Честит празник,
скъпи братя и сестри по перо
и душа.
Словото няма граници.
То има око, ...
скъпи братя и сестри по перо
и душа.
Словото няма граници.
То има око, ...
692
1
Стадо диви коне, препускащи из прерията в галоп.
Като пръстите на влюбена жена, докосната от мъж.
Предадена изцяло в ръцете на изгаряща любов.
Стенеща от страст, танцува своя любовен танц.
Препускай, мила, в моята прерия любовна. ...
Като пръстите на влюбена жена, докосната от мъж.
Предадена изцяло в ръцете на изгаряща любов.
Стенеща от страст, танцува своя любовен танц.
Препускай, мила, в моята прерия любовна. ...
962
1
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
