4 248 резултата
Генералът закъсняваше, а това не беше характерно за него. След финала на историята, съпроводила изграждането на септичната яма, отношенията ми с някои от участниците претърпяха развитие. Неочаквано, дори за мен, един зимен ден, когато чакахме резултатите от смяната на жилищата в София, реших, че мог ...
1525
175.
Още същата година, обладан от зловеща прокоба, всичките му цветя при незапомнена суша изсъхнаха и цветарският му период в живота приключи, защото макар и неволно беше набрал и започнал да продава растение, което е собственост на дявола. А който се осмели да го откъсне, трябва да бъде готов за б ...
Още същата година, обладан от зловеща прокоба, всичките му цветя при незапомнена суша изсъхнаха и цветарският му период в живота приключи, защото макар и неволно беше набрал и започнал да продава растение, което е собственост на дявола. А който се осмели да го откъсне, трябва да бъде готов за б ...
605
1
-Ели… Ели, чакай! – гласът на Стоев надви многогласата гълчава в коридора на втория етаж.
Михайлова се закова на място като улучена с куршум в гърба. За миг паникьосана се озърна като приклещено в ъгъла на кокошарника пиле – нямаше къде да се скрие в освен в тоалетните, което щеше да е повече от нел ...
Михайлова се закова на място като улучена с куршум в гърба. За миг паникьосана се озърна като приклещено в ъгъла на кокошарника пиле – нямаше къде да се скрие в освен в тоалетните, което щеше да е повече от нел ...
737
2
1
Тази вечер завалява. За пръв път от месеци. В началото майка ми дори не вярва. Трябва около десет минути да я убеждавам да се обърне и да погледне. Веднъж обърнала се обаче, тя хвърля лъжицата, омазана със сос, забравя тигана на печката и хуква навън, оставяйки след себе си диря от развълнуван въз ...
Тази вечер завалява. За пръв път от месеци. В началото майка ми дори не вярва. Трябва около десет минути да я убеждавам да се обърне и да погледне. Веднъж обърнала се обаче, тя хвърля лъжицата, омазана със сос, забравя тигана на печката и хуква навън, оставяйки след себе си диря от развълнуван въз ...
3274
1
143.
Слънцето не беше много доволно от искането на Баща си, тази сутрин, като изгрее, да проследи два обекта, но си спомняше как веднъж му беше издърпал ушите и зачервил бузите от плесници, така че, когато се издигна над хоризонта, първата му работа беше да открие целта, като насочи два лъча към дад ...
Слънцето не беше много доволно от искането на Баща си, тази сутрин, като изгрее, да проследи два обекта, но си спомняше как веднъж му беше издърпал ушите и зачервил бузите от плесници, така че, когато се издигна над хоризонта, първата му работа беше да открие целта, като насочи два лъча към дад ...
724
114.
Николай бързо се преоблече и слезе долу в стаята, която се използваше за кухня, всекидневна и спалня. На масата майка му беше разсипала на тримата по една чиния с пилешка супа. Татко му се беше върнал от градината и си миеше ръцете. Заеха местата си. Имаха навик Николай да сяда по средата, отдя ...
Николай бързо се преоблече и слезе долу в стаята, която се използваше за кухня, всекидневна и спалня. На масата майка му беше разсипала на тримата по една чиния с пилешка супа. Татко му се беше върнал от градината и си миеше ръцете. Заеха местата си. Имаха навик Николай да сяда по средата, отдя ...
662
Някаква невидима сила с властна ръка бавно ме издърпва от съня – дърпа ме буквално за носа. Влудяващо вкусно ухание на… на палачинки?
За секунда замаяно си мисля, че моят Алекс е най-най- страхотния мъж на света, за какъвто другите жени биха извършили поне пет смъртни гряха. След разтапящите ласки и ...
За секунда замаяно си мисля, че моят Алекс е най-най- страхотния мъж на света, за какъвто другите жени биха извършили поне пет смъртни гряха. След разтапящите ласки и ...
940
1
Поля, която очевидно беше много пияна, упорито се опитваше да се настани в скута на Предраг. Въпреки, че той запазваше самообладание и приемаше ставащото с усмивка, видимо за всички започваше да губи търпение. Тя обаче не се отказваше лесно и започна да досажда още повече. Чашата на търпението му пр ...
636
Новият ден дойде с приятното усещане за нещо хубаво, което ме очаква тази вечер и неприятното – от снощната случка пред ресторанта. Избягвам да се забърквам в подобни сцени, преди всичко заради естеството на работата. Колкото по-голяма незабележимост излъчваш, толкова по-добри са резултатите. Но не ...
737
Тази вечер се чувствам много особено. И се радвам, и се страхувам. Като на държавния изпит – радвам се на най-важната крачка в живота си. Вече съм голяма, зряла, знаеща – остава само едно изпитание, за да го докажа.После ще имам пълното право да разполагам със своите решения и отговорности. В същото ...
1066
2
Седях в обширната всекидневна на долния етаж, отпуснал телеса в плетения люлеещ стол, една много удобна придобивка, гледах горящия пън в камината и очаквах пристигането на Генерала. Навън, есенното октомврийско слънце хвърляше последен поглед към селото, преди да потъне зад високия хълм, служещ за ж ...
1372
1
Винаги сме били заедно.
Винаги, когато излезех във ветровит ден, с развяна ягодово-златна коса, той се появаваше. Рядко се случваше да не забележа сребърно-смарагдените очи сред сивеещите съдби на някоя уличка.
Винаги сме били заедно. Промъкна се в живота ми като нов ученик, но и като стар познат. ...
Винаги сме били заедно.
Винаги, когато излезех във ветровит ден, с развяна ягодово-златна коса, той се появаваше. Рядко се случваше да не забележа сребърно-смарагдените очи сред сивеещите съдби на някоя уличка.
Винаги сме били заедно. Промъкна се в живота ми като нов ученик, но и като стар познат. ...
1742
1
2
Заключени спомени
Тази нощ Марта не успя да заспи. Спомените, заключени дълбоко в сърцето и, отново бяха пуснати на свобода. Ужасът се завръщаше, като бавно и неумолимо завладяваше съзнанието и, и я изпълваше със студ. Винаги ставаше така, когато си спомняше. Студът пропълзяваше по тялото и, и тя се ...
Тази нощ Марта не успя да заспи. Спомените, заключени дълбоко в сърцето и, отново бяха пуснати на свобода. Ужасът се завръщаше, като бавно и неумолимо завладяваше съзнанието и, и я изпълваше със студ. Винаги ставаше така, когато си спомняше. Студът пропълзяваше по тялото и, и тя се ...
720
1
4
Бандата
вулгарен роман - пета част
Беше минал повече от половин час в шеги, закачки и въпроси свързани с живота им през времето, когато не се бяха виждали. Радо живо се интересуваше от подробностите и питаше всеки дали има нужда от някаква помощ. Подробно разпита Траян за синът му, на който беше кръ ...
вулгарен роман - пета част
Беше минал повече от половин час в шеги, закачки и въпроси свързани с живота им през времето, когато не се бяха виждали. Радо живо се интересуваше от подробностите и питаше всеки дали има нужда от някаква помощ. Подробно разпита Траян за синът му, на който беше кръ ...
591
3
Бандата
вулгарен роман - пета част
4.
28 май 2015
Китното, подбалканско село Брестовица се намираше в подножието на величествените Родопи само на петнадесет минути път с кола от Пловдив. Беше известно с хилядите си декари лозя и множеството винарски изби. Това беше основния поминък на жителите му. В ...
вулгарен роман - пета част
4.
28 май 2015
Китното, подбалканско село Брестовица се намираше в подножието на величествените Родопи само на петнадесет минути път с кола от Пловдив. Беше известно с хилядите си декари лозя и множеството винарски изби. Това беше основния поминък на жителите му. В ...
788
4
4
Не пропуснах сутрешното бягане, въпреки късното лягане. Половинчасовото напрягане на мускулатурата възстанови тонуса ми, още повече, че това стана в обстановката на обилно вдишани йодни изпарения. На връщане, минах през паркинга и проверих тайника в колата. Беше празен. Куриерът изпратен от Карамф ...
Не пропуснах сутрешното бягане, въпреки късното лягане. Половинчасовото напрягане на мускулатурата възстанови тонуса ми, още повече, че това стана в обстановката на обилно вдишани йодни изпарения. На връщане, минах през паркинга и проверих тайника в колата. Беше празен. Куриерът изпратен от Карамф ...
770
„Измислен свят”
Авторско право © Иван Димитров Иванов. Всички права запазени...
Крачейки по опустелите улици на града, раздърпаният ми шлифер не можеше да прикрие вече овехтелите, стари, протрити дънки, наследени от един клошар, с когото „съжителствах” две години до контейнера на улица „Лайт”. Каква ...
Авторско право © Иван Димитров Иванов. Всички права запазени...
Крачейки по опустелите улици на града, раздърпаният ми шлифер не можеше да прикрие вече овехтелите, стари, протрити дънки, наследени от един клошар, с когото „съжителствах” две години до контейнера на улица „Лайт”. Каква ...
1458
1
2
- Чувстваш ли се предадена ? – попита Ана, оставяйки химикала настрана и насочвайки цялото си внимание изцяло и само към мен.
- Предадена? Ха, не. За да те предадат, означава да имаш очаквания, да обичаш, да се доверяваш. А мисля, че и двете се убедихме, че съм неспособна на подобни неща.
- За съжал ...
- Предадена? Ха, не. За да те предадат, означава да имаш очаквания, да обичаш, да се доверяваш. А мисля, че и двете се убедихме, че съм неспособна на подобни неща.
- За съжал ...
446
Част от пътниците се взираха през кръглите илюминатори, наслаждавайки се на прекрасната гледка. Самолетът се плъзгаше над море от пухкави бели облачета, а в далечината слънцето пръскаше златни отблясъци. От време на време се отваряше пролука в облачната пелена и отдолу се показваха зелени полета, на ...
584
-Марги! Марги, отвори!
Поредната серия от дълго звънене, докато звънецът се задъха, след което започва упорито тропане.
Бавно дотътрям чехли до вратата.
-Тони, моля те... Добре съм. Само че искам да съм сама.
-А, не си познала! Ще блъскам и ще звъня, докато на съседите ти им писне и някой се принуди ...
Поредната серия от дълго звънене, докато звънецът се задъха, след което започва упорито тропане.
Бавно дотътрям чехли до вратата.
-Тони, моля те... Добре съм. Само че искам да съм сама.
-А, не си познала! Ще блъскам и ще звъня, докато на съседите ти им писне и някой се принуди ...
957
1
Луната се душеше в гъстите облаци, наситен и дълбок мрак бе загърнал мъртвата гора. Тишина и страх бяха парализирали едноцветната картина, студът ускоряваше темпото на препускащите минувачи. Клетниците, допуснали глупавата грешка да не се намират зад дебели стени, с уплаха въртяха погледите си, като ...
364
Рано сутринта вече бях на път и се настройвах за задачите, които предстояха. Трябваше да направя няколко снимки на една двойка, която щеше да пристигне на следващият ден. Планът беше да съм там два дни преди тях, да огледам обстановката и да подбера подходящите места и моменти за сполучливи фотосеси ...
896
В голямата викторианска камина танцуваха весели пламъчета, които озаряваха с жълтеникава светлина лицата на седящите един срещу друг мъже. Единият беше висок, тъмнокос, с доста оредяла коса, другият беше възпълен, с дебел врат и ниско чело. На пръв поглед двамата не си приличаха, но ако човек се заг ...
590
Животът е достатъчно дълъг,
за да допуснем много грешки
и твърде кратък ,
за да ги поправим.
Книга първа ...
за да допуснем много грешки
и твърде кратък ,
за да ги поправим.
Книга първа ...
805
3
Градчето бе притихнало, повечето магазини бяха затворени, по–улиците нямаше жива душа. Почти цялото население се бе стекло на малкото кокетно стадионче, където се провеждаше важната футболна среща. Бойкот на събитието правеха само неколцина немощни старци, групичка феминистично настроени жени и двам ...
665
2
АНГЕЛ РЪКОТВОРЕН
Зимата вече влизаше в своите законни права. Рядко падаше обилен, но краткотраен сняг. От голите клони на дърветата падаха мокри кичури сняг и шумно се пръскаха върху земята. Тревните площи в парка приличаха на някакъв оскъден пачуърк от жълто-зелени, черно-кафяви и мръсно бели кръпк ...
Зимата вече влизаше в своите законни права. Рядко падаше обилен, но краткотраен сняг. От голите клони на дърветата падаха мокри кичури сняг и шумно се пръскаха върху земята. Тревните площи в парка приличаха на някакъв оскъден пачуърк от жълто-зелени, черно-кафяви и мръсно бели кръпк ...
876
1
Въпреки късното лягане, организмът не изневери на навика и се събудих рано. Чувствах се отпочинал и бодър. Навлякох долнището на анцуга, един суитчър с качулка, обух маратонките и тихо се измъкнах от станцията. Едва просветляваше и ръмеше ситен дъжд. Не познавах околността, затова избрах една от път ...
1083
1
Шумът, който вдигаха фучащите по магистралата автомобили, бе оглушителен. Усещаха се пикове и спадове, разбира се, като причината за това бе в неравномерния трафик. Но движението като цяло бе натоварено и средната дистанция между превозните средства като че ли бе около петдесет метра.
Ерика Фостър с ...
Ерика Фостър с ...
556
3
Вулгарен роман - четвърта част
27 май 2015 година
Емил паркира таксито на паркинга пред блока в който живееше, разтърка очи с дланите на ръцете си и угаси двигателя. Въздъхна силно. Чувстваше се скапан след дванадесет часовото шофиране по улиците на града. Наближаваше седем. Време за вечерните новин ...
27 май 2015 година
Емил паркира таксито на паркинга пред блока в който живееше, разтърка очи с дланите на ръцете си и угаси двигателя. Въздъхна силно. Чувстваше се скапан след дванадесет часовото шофиране по улиците на града. Наближаваше седем. Време за вечерните новин ...
689
6
БАНДАТА
вулгарен роман - трета част
Месец по-рано
Края на март беше топъл, слънчев и приятен за сезона, въпреки уверенията на синоптиците, че след меката зима се очаква силно застудяване. Светът се събуждаше от дългата летаргията в която беше изпаднал през студените месеци. Дръвчетата вече бяха запо ...
вулгарен роман - трета част
Месец по-рано
Края на март беше топъл, слънчев и приятен за сезона, въпреки уверенията на синоптиците, че след меката зима се очаква силно застудяване. Светът се събуждаше от дългата летаргията в която беше изпаднал през студените месеци. Дръвчетата вече бяха запо ...
636
3
Лятна командировка
Най-после на пътя. Мисля се за подреден човек и винаги, когато се захващам с нещо, това означава, че съм го обмислил порядъчно, имам някакъв план за изпълнение и съм оставил нещо в резерв за непредвидени ситуации. Накрая се получава обикновено, че планът е бил нереалистичен, обмис ...
Най-после на пътя. Мисля се за подреден човек и винаги, когато се захващам с нещо, това означава, че съм го обмислил порядъчно, имам някакъв план за изпълнение и съм оставил нещо в резерв за непредвидени ситуации. Накрая се получава обикновено, че планът е бил нереалистичен, обмис ...
811
БАНДАТА
Вулгарен риман - втора част
1.
В наши дни
Черната лимузина паркира пред входа на малкия, сгушен между две нови кооперации ресторант. Улицата беше тиха и спокойна, далеч от големите булеварди и рева на хилядите автомобили. Дървената дограма на заведението и голямата, масивна, орехова врата му ...
Вулгарен риман - втора част
1.
В наши дни
Черната лимузина паркира пред входа на малкия, сгушен между две нови кооперации ресторант. Улицата беше тиха и спокойна, далеч от големите булеварди и рева на хилядите автомобили. Дървената дограма на заведението и голямата, масивна, орехова врата му ...
630
1
Приятели, това е началото на новата ми книга, която засега съм озаглавил ,, Бандата,,. Не съм написал още нищо друго освен това, но реших да го публикувам. Жанра отново ще е криминален и се надявам, когато я завърша да ви хареса. Случките в нея, разбира се са единствено плод на моето въображение.
БА ...
БА ...
903
9
...
Бързах да се приготвя. Обух къси розови панталони. Имах страхотни бедра. С тен като моя, можех да завъртя главата на всеки. Мислех да си сменя потника, но ми харесваше. Облякох го отново. Под него сложих розов сутиен. Виждаха се презрамките и това ми изглеждаше чудесно. Почнах да се гримирам. Оч ...
Бързах да се приготвя. Обух къси розови панталони. Имах страхотни бедра. С тен като моя, можех да завъртя главата на всеки. Мислех да си сменя потника, но ми харесваше. Облякох го отново. Под него сложих розов сутиен. Виждаха се презрамките и това ми изглеждаше чудесно. Почнах да се гримирам. Оч ...
1308
3
Това не е история за любов. Не е история за хора, завладени от страстите на своето време. Няма да срещнете състрадание, подкрепа или най-малък признак на човещина. Защото това е разказ за омразата. Силна, разтърсваща и завладяваща, господарка във всяко едно отношение. Горда е и капризна, твърде взис ...
818
Зак беше облечен в изряден тъмносив костюм, катраненочерната му коса беше подредена назад от красивото му, аристократично лице. Той държеше лед в черните си очи, но плашеща усмивка на устните си. Погледна ме за кратко, но не изрази никаква друга емоционална реакция към присъствието ми. Те-хьон го гл ...
870
1
Поканата от Културния дом при Завод 12 – Казанлък за театрална постановка, е неочаквана и изненадваща – какъв театър, каква културна дейност в едно военно предприятие, което бълва смърт!...
След едночасов разговор по телефона със завеждащият културно-масова работа, разбирам, че това съвсем не е така ...
След едночасов разговор по телефона със завеждащият културно-масова работа, разбирам, че това съвсем не е така ...
915
1
Зак стоеше пред голямото огледало в спалнята си и пооправяше за последно външния си вид, преди да се отправи към Заседателната зала, където планираше да се опита да възстанови позициите си или поне донякъде. Вече беше пил известно количество успокоителни, заради неспиращото треперене на ръцете му и ...
813
1
С огромно извинение за огромното закъснение!! Не стига, че учене, пък и да взема да се разболея... но вече съм по-добре и да се надяваме, че ще мога да качвам редовно по-нататък от историята! Благодаря на всички за търпението!
Глава 14
Намирах се в студена и мрачна килия до едно момче, което ме прег ...
Глава 14
Намирах се в студена и мрачна килия до едно момче, което ме прег ...
662
Книгите са хубаво нещо. Те съдържат знание за целия свят, че и извън него. Носят различни послания, идеи, мъдрост. Могат да ни посочат пътя, да ни дадат просветление, насоки, да ни накарат да мислим, но рядко в тях се съдържа точният отговор на това, което ни тревожи. Няма универсали, които можем да ...
653
1
11
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
