3 020 резултата
Много хора мислят, че като настъпи есен, листата умират. Но това не е така. Те са живи през пролетта, лятото, есента, дори и през зимата. Представете си, че сега пред вас пада едно листо! Сигурно ще помислите, че е умряло и напролет ще се роди ново. Това е почти вярно, но не съвсем. Защото ще умре с ...
1928
9
... И бавно вдиша смърт от поредната запалена цигара, и все тъй плавно притвори очи, отпускайки се назад върху стола, попит от хилядите ти, болезнени сълзи. В тези моменти на ярост и тъга, остана сам със собственото си съзнание и сякаш скри се от него, от света, желаеше ти милост и капка състрадание ...
865
Най-трудното нещо във внезапната раздяла, е да проумееш, че всичко вече е свършило. Не мога да повярвам, че всичките емоции и мигове и споделени спомени са останали завинаги в миналото. Не мога да проумея как човекът, който вчера ми прошепваше мили думи и се гушкахме, споделяхме всичко и бяхме най-щ ...
1538
Толкова много случайни съвпадения накуп, та чак до девето коляно. Категорично срещата им беше кодирана от звездите. Вече нямаше и грам съмнение, че са родени един за друг. А, пък да не говорим за химията – то не бяха флуиди, то не бяха атоми и молекули. Двамата не спираха взаимно да се катализират з ...
845
Съня дъга. И днес, облечена в най-белоснежни облаци, ме издебва тук, край балюстрадата пред Морското казино, във което отдавна хвърлят зарове и карти единствено старите гларуси. И синята рулетка на морето завърта кълбото от страх и от смелост. Голямата печалба е... сънят. И бонус - тихата влажна тъг ...
638
1
Питали ли сте се какво е да си парцал? Всички те използват за обиране на мърсотията, а накрая дори не те изпират. Стоиш си захвърлен в някой ъгъл, ставаш още и още по-мръсен и никой не го е грижа. Когато къщата не е добре почистена, все ти си виновен, защото не можеш дори да отговориш. Търсят те, са ...
1187
2
Домът на щастието ни е изграден от мъгли, прясно замръзнали от утринния хлад.
Понякога го виждам да блести на слънцето.
Понякога го виждам да блести на слънцето.
641
4
Не се познавам. Навярно вече си обсебил цялата ми маска.
Такава ставам, когато се губя в лъжите ти. Такава ставам, когато си играеш с мен. Такава ме правиш, когато не знаеш какво искаш и защо си тук.
Искаш ли да дишам вместо теб? Да копнея, да лъжа, да живея? А ти ще бъдеш просто наблюдател на собст ...
Такава ставам, когато се губя в лъжите ти. Такава ставам, когато си играеш с мен. Такава ме правиш, когато не знаеш какво искаш и защо си тук.
Искаш ли да дишам вместо теб? Да копнея, да лъжа, да живея? А ти ще бъдеш просто наблюдател на собст ...
1134
1
Тихо е... навън отдавна е вечер. Чувам те по стълбите, при мен ли идваш? Влизаш плахо със стъпки по-меки и от капките на тихия пролетен дъжд. Прекрачваш прага на стаята, поглеждаш през мокрия от дъжда прозорец. Заглеждаш се в Луната - сякаш искаш да я питаш нещо или може би да споделиш... Присядаш т ...
1067
2
"Те са по-силни от мен. Те са повече от мен.
Какво съм аз?
Един плъх.
Те ще ме унищожат с фалшивата си студена усмивка."
Тя погледна към лампата, сякаш очакваше светлината да проникне в нея и да разсее лошите мисли и спомени. Леден вятър повя през прозореца. Тя потрепера, може би от студа, може би и ...
Какво съм аз?
Един плъх.
Те ще ме унищожат с фалшивата си студена усмивка."
Тя погледна към лампата, сякаш очакваше светлината да проникне в нея и да разсее лошите мисли и спомени. Леден вятър повя през прозореца. Тя потрепера, може би от студа, може би и ...
846
ИЗ ПЪТЕВОДИТЕЛ НА ЗАКЪСАЛИЯ ЧЕРНОМОРСКИ СТОПАДЖИЯ
- Ако вдигането на палец не помага, опитайте със сваляне на гащи.
- GPS-ът е враг на стопаджията. Ползвателите му знаят къде отиват, но не знаят откъде ще минат.
- Никога не казвайте на спрелия шофьор, че се връщате от Индия, където сте яздили слон. ...
- Ако вдигането на палец не помага, опитайте със сваляне на гащи.
- GPS-ът е враг на стопаджията. Ползвателите му знаят къде отиват, но не знаят откъде ще минат.
- Никога не казвайте на спрелия шофьор, че се връщате от Индия, където сте яздили слон. ...
882
1
За да се бориш – трябва много повече от сила. Нужна е воля. Воля, която да те накара да вярваш, че ти си нещо… че другите те мислят за нещо, независимо от това, че се чувстваш нищо.
За да замълчиш, когато ти се говори – трябва много повече от воля. Нужна ти е сила, която да те накара… да те убеди, ч ...
За да замълчиш, когато ти се говори – трябва много повече от воля. Нужна ти е сила, която да те накара… да те убеди, ч ...
973
Не рисувай днешния ден с цветовете на миналото. Не падай духом заради тленното. Не търси щастието сред звездите, когато не блестят. Не се дави в пресъхналия водопад на нечии сълзи. Не строй пирамида със счупено дъно. Не търси перла в окото на предател. Не гали слънцето в къдриците на славей. Не прог ...
804
2
Улавям най-пресните септемврийски слънчеви лъчи, оплитам дълъг и тесен камшик и шибам живота. Калиграфично пиша по гърба му: "Дий, мършо, дий". Слагам си от евтиния афтършейв, защото сега съм едно копеле, което е разказало играта на шибания живот, който с нищо вече не може да ме изненада. Два часа к ...
1045
Слизаш и започваш да блестиш по най-подлия начин. И ще ми кажеш, че не си чувала за Слепеца (копелето - и то блести, но не го знае)!?! Той мирише на водка, а ти на "Императорско величество N1". Той чува и усеща. Ти чуваш ли... усещаш ли безброй многото остриета, галещи не толкова нежно кожата ти? Тр ...
1503
1
"Автомобилът напуснал пътното платно и се ударил челно в циментов стълб на мост, след което се запалил. До пристигането на огнеборците колата изгоряла напълно. След като пламъците били потушени, на предната лява седалка бил намерен обгорелия труп на водача."
"Винаги съм искал да бъда щастлив. Да съм ...
"Винаги съм искал да бъда щастлив. Да съм ...
943
3
Добро утро, живот! Видях я, чух ги... ангелските песнопения, но кълна се, не трепнах. По нищо не пролича, че търсех погледа ù... студен бях, кълна се. После нищо не виждах, нищо не чувах... изгарях. Кой пак драска по вратата!?! Гася свещите и лягам. Учи ме, живот... остават 9 часа и 43 минути... пак ...
1048
1
Всичко, което започва на 5 май е успешно... пример - успехите на бат' Серго в борбата с кризата... със свинския грип, с морските пирати... с отвличанията на бизнесмени... с газовата "недостатъчност"...
Перото на твореца е призвано да изобличава недъзите на обществото, но той първо трябва да се вглед ...
Перото на твореца е призвано да изобличава недъзите на обществото, но той първо трябва да се вглед ...
637
Отворù прашния прозорец и изтрий сълзите. Усмихни се на дъгата. Ден е!
Погледни снимките в стария албум. Усмихни се на спомените. Ден е!
Отиди на нашата пейка в парка. Говорù си с вятъра, които играеше с косите ни. Ден е!
Седнù под дървото с издълбаните ни имена. Докосни го. Сетù се за целувките ни. ...
Погледни снимките в стария албум. Усмихни се на спомените. Ден е!
Отиди на нашата пейка в парка. Говорù си с вятъра, които играеше с косите ни. Ден е!
Седнù под дървото с издълбаните ни имена. Докосни го. Сетù се за целувките ни. ...
781
Беше объркана. Беше изгубена. Вървеше по пътека от изгорели листа, покрай гора от изсъхнали преструвки, под небе от буреносни илюзии. Просто търсеше себе си.
Валяха фалшиви снежинки, духаше лъжливият вятър. А тя просто вървеше по пътя. Път към себе си.
Миг след това се давеше в чуждите очаквания и к ...
Валяха фалшиви снежинки, духаше лъжливият вятър. А тя просто вървеше по пътя. Път към себе си.
Миг след това се давеше в чуждите очаквания и к ...
957
2
Аз съм сълзата в очите му, когато му казваш, че това е краят.
Аз съм прашинката в мислите ти, която замъглява реалността.
Аз съм затрупана под нелепиците ти.
Аз съм лъжата, която изричаш всеки ден.
Аз съм случващото се край теб. ...
Аз съм прашинката в мислите ти, която замъглява реалността.
Аз съм затрупана под нелепиците ти.
Аз съм лъжата, която изричаш всеки ден.
Аз съм случващото се край теб. ...
922
2
Обръщам се към небето с мисълта, че, където и да си, ще гледаш звездите.
Говоря си с вятъра с надеждата, че, където и да си, ще чуеш песента ми.
Усмихвам се на морето с молбата, че, където и да си, ще почувстваш моята ласка.
Слушам слънцето с утехата, че, където и да си, ще усетиш топлината на сърце ...
Говоря си с вятъра с надеждата, че, където и да си, ще чуеш песента ми.
Усмихвам се на морето с молбата, че, където и да си, ще почувстваш моята ласка.
Слушам слънцето с утехата, че, където и да си, ще усетиш топлината на сърце ...
1055
Хайде де, мило! Лесно е. Просто отваряш хубаво уста, лапаш и после - както ти обяснявах. Нали пушиш? Все едно правиш кръгли димни облачета, в същото време обаче си движиш главата назад-напред, все едно се съгласяваш, а с езиче пишеш легнали осмички...
Е, ма, как така не разбра досега?!
Питай майка с ...
Е, ма, как така не разбра досега?!
Питай майка с ...
1043
1
Тя идва от малко градче, търсейки късче надежда. Тя е наивна и вярва в доброто у хората. Но далеч от провинцията рядко се среща добро. А тя продължава да вярва.
Затова й разбиха сърцето. Затова й стъпкаха мечтите. А тя продължава да вярва.
С дете на ръце и малко надежда, тя брои дните до промяната. ...
Затова й разбиха сърцето. Затова й стъпкаха мечтите. А тя продължава да вярва.
С дете на ръце и малко надежда, тя брои дните до промяната. ...
936
1
Днес ми писна от всичко и всички. Стресът ме убива ясно и безкомпромисно. Трябва да се махна от всякъде и да отида никъде. Вече съм ходил там - в мислите си. Чувствата са неясни спомени от бъдещето. Чувствам, че крещя през стиснатите си устни. Чувам го ясно с нагризаните си от червеите уши. Късен сл ...
1051
1
* * *
За да си винаги в центъра, трябва първо него да откриеш в себе си.
За да си винаги в центъра, трябва първо него да откриеш в себе си.
2870
15
Смъртта на поезията
В една топла августовска вечер небосводът беше обсипан от звезди. Като малки прашинки пърхот в косата на мис България 2009. Един поет седеше на пейката пред блока и съзерцаваше. Искаше му се да протегне ръце, препълнени с поезия и да измие вечерното небе с хед енд шолдъра на свое ...
В една топла августовска вечер небосводът беше обсипан от звезди. Като малки прашинки пърхот в косата на мис България 2009. Един поет седеше на пейката пред блока и съзерцаваше. Искаше му се да протегне ръце, препълнени с поезия и да измие вечерното небе с хед енд шолдъра на свое ...
1593
13
Как искам да забравя онзи миг,
когато зърнах те!
Искам да изтрия от съзнанието си твоя лик,
да забравя твоите очи,
и все едно от Бог изваяните ти ръце, ...
когато зърнах те!
Искам да изтрия от съзнанието си твоя лик,
да забравя твоите очи,
и все едно от Бог изваяните ти ръце, ...
1219
4
Животът е един и е такъв, какъвто сам си го направиш, живеейки, разбираш какво е добро и лошо, животът е един, а грешките в него - много. Трябва сам да се научиш да преодоляваш лошите моменти и трудностите по пътя си, защото те ти дават сили да продължиш напред, правят те по-силен.
Специално за Милс ...
Специално за Милс ...
1286
2
Тихо е. Призрачно светло. Светлината не иде от зората, макар да е ясно, че тя е приседнала вече на източния хълм и челото й хвърля отбясъци по западното бърдо. Липен е кръгло село. Намерило си е гнездо между няколко хълма и е клекнало да мъти, като кокошка в полог. Затова, докато се катери по Балчев ...
858
5
Живееш без желание да имаш.
Живееш ден за ден и мислиш си... Защо живея?
Защо съм аз на този свят?
Посрещаш всеки ден с досада и огромна пустота.
Пустота, която изпълва те докрая, пустота, която ти ограбва надежда всяка за промяна и неволно питаш се отново: Защо живея? ...
Живееш ден за ден и мислиш си... Защо живея?
Защо съм аз на този свят?
Посрещаш всеки ден с досада и огромна пустота.
Пустота, която изпълва те докрая, пустота, която ти ограбва надежда всяка за промяна и неволно питаш се отново: Защо живея? ...
1074
Тъмно... Студено... Зловещо... Викам те... Крещя твоето име... Къде си ти?... Имам нужда от теб сега...
Тичам, моля се... Моля се да те видя, макар и за миг... Като че ли съм в лабиринт - лутам се безцелно и не мога да те открия... Къде си ти??
Няма те...
Тичам, моля се... Моля се да те видя, макар и за миг... Като че ли съм в лабиринт - лутам се безцелно и не мога да те открия... Къде си ти??
Няма те...
1220
7
На ръба вятърът вее косите ми, огън изгаря сърцето ми, а аз се колебая. Надвесвам се за миг, само да погледна. Какво ли им е долу на малките хора? Там, където парите и властта не важат? Дали живеят по-добре в свойта нищета? За момент се колебая дали да скоча и да бъда щастлив, но бързо се отдръпвам. ...
812
3
Вятърът се заиграваше с косите ù, снежинките бясно танцуваха около врата ù, босите ù стъпала стъпваха бавно по напуканата земя. Сякаш не ходеше, а се носеше. Плавно, гладко, досущ като самодивите от приказките. Но в нея нямаше нищо приказно. Бяла дантелена рокля, стигаща до глезените ù, се влачеше п ...
891
4
Защото ще хванеш ръката ми, когато падам.
Защото ще ме разбереш, когато другите не могат.
Защото ще помълчиш с мен, когато ми е тежко.
Защото ще ме поправиш, когато греша.
Защото ще ми помогнеш, дори когато ти е трудно. ...
Защото ще ме разбереш, когато другите не могат.
Защото ще помълчиш с мен, когато ми е тежко.
Защото ще ме поправиш, когато греша.
Защото ще ми помогнеш, дори когато ти е трудно. ...
1273
3
Въпросите свършиха, той си тръгна, изгуби се кръгът, поспря дори дъждът. И ето, че отново е обикновено, бездушно и безсмислено. Той се усмихна - това бе една от онези усмивки, които напомняха на слънчеви лъчи, намерили процеп в иначе мрачно черните облаци.
1396
Гледаш ме с пренебрежение в очите, с отвращение. Този пламък, който гори... нима е омраза?
Кълнеш ме, заричаш се, заплашваш. Звукът от шамарите отеква в празната стая. Виковете се удрят в мен като камшици. Свивам се в ъгъла на кълбо. Нямам сили да заплача.
Мразиш в мен нещата, които ненавиждаш в себ ...
Кълнеш ме, заричаш се, заплашваш. Звукът от шамарите отеква в празната стая. Виковете се удрят в мен като камшици. Свивам се в ъгъла на кълбо. Нямам сили да заплача.
Мразиш в мен нещата, които ненавиждаш в себ ...
985
4
Вятър развя косите ти и заплете в тях цвете. Ръката ти докосна моята и слънцето дари ни с прелестна усмивка. Отвърна му с песен и синигерът замлъкна, запленен от нежния ти глас. Как хубаво и лесно е да сме един до друг. Думи не ни трябват! Те и без това са слаби, не могат да опишат радостта. Нека ти ...
916
2
Дай ми причина да остана и миналото мрачно да загърбя.
Дай ми причина да те защитя и враговете твой да разгромя.
Дай ми причина да разкрия пред теб сърцето наранено.
Дай ми причина с теб да споделя мислите сломени.
Дай ми причина да се променя. Да избърша сълзите и да те обикна. ...
Дай ми причина да те защитя и враговете твой да разгромя.
Дай ми причина да разкрия пред теб сърцето наранено.
Дай ми причина с теб да споделя мислите сломени.
Дай ми причина да се променя. Да избърша сълзите и да те обикна. ...
879
3
Знаеш за всяка моя реакция - всяка усмивка, всяка сълза. Знаеш какви мисли се лутат в главата ми. Знаеш къде съм, с кого съм, каква съм.
Знаеш, сякаш те има. Знаеш, сякаш си тук.
Знаеш, сякаш обичаш. Знаеш, а всъщност не си.
Предвидима ли съм? Опасна ли съм? Ранима ли съм?
Мълчиш, а тишината говори. ...
Знаеш, сякаш те има. Знаеш, сякаш си тук.
Знаеш, сякаш обичаш. Знаеш, а всъщност не си.
Предвидима ли съм? Опасна ли съм? Ранима ли съм?
Мълчиш, а тишината говори. ...
1012
6
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
