14 694 резултата
Обичам животните. Обичам да общувам с други енергийно - информационни същности. Не приемам тезата, че виждаш ли - животните са по нисши от нас. Знаех го от дете .Може би поради тази причина си останах вегетарианец. Харесва ми как те (тези, които ако можеха да говорят) гледат винаги право в очите, а ...
338
8
Хумор от Странджа
Катето, доста растръсна странджанска булка, седеше в лятната кухничка на двора и чакаше с нетърпение да се върне от работа Матьо - нейния съпруг. Нетърпението й беше много голямо, тъй като в ранния следобед кума й донесе поръчаното малко прасенце. То бе настанено в добре почистенат ...
Катето, доста растръсна странджанска булка, седеше в лятната кухничка на двора и чакаше с нетърпение да се върне от работа Матьо - нейния съпруг. Нетърпението й беше много голямо, тъй като в ранния следобед кума й донесе поръчаното малко прасенце. То бе настанено в добре почистенат ...
1190
1
Чашата изгаряше пръстите ми. Въртях я наляво-надясно и гледах отражението си в тъмната течност. Бледо лице и хлътнали бузи. Дори една чаша с чай показваше реално, че не съм добре. Не обичам чай особено, обаче този тук ме връщаше към живота малко по малко. Не разбрах кога зъбите ми бяха престанали да ...
809
1
16
ВАВИЛОНСКИ КУЛИ
Едно време в еди-кое си село в две съседни, напълно еднакви къщи – с еднакво широки дворове, с еднакъв брой етажи и стаи, врати и прозорци, тераси и комини, с еднакъв цвят – живеели двамата братя Кабил и Хабил. Техните взаимоотношения били точно такива, каквито трябва да бъдат взаимо ...
Едно време в еди-кое си село в две съседни, напълно еднакви къщи – с еднакво широки дворове, с еднакъв брой етажи и стаи, врати и прозорци, тераси и комини, с еднакъв цвят – живеели двамата братя Кабил и Хабил. Техните взаимоотношения били точно такива, каквито трябва да бъдат взаимо ...
479
1
11
Наблюдаваше обувките. Не тези по витрините, не и онези по рекламите в интернет, те не му говореха нищо.
Свикна да ходи със наведена глава и неусетно, непредизвикано, а може би съвсем подсъзнателно и интуитивно усети, че не иска да вижда нищо друго освен обувките на хората. В метрото, по парковете, н ...
Свикна да ходи със наведена глава и неусетно, непредизвикано, а може би съвсем подсъзнателно и интуитивно усети, че не иска да вижда нищо друго освен обувките на хората. В метрото, по парковете, н ...
699
2
10
Снегът танцуваше като рояк пеперуди . Вятърът го завърташе и посипваше с него сухите клони, а те се превиваха под тежестта му. Преспите блестяха като стъкло под светлината на деня. В това бяло царство само черни дънери стърчаха, като изгубени тъмни петна на белия фон. Горското поточе на места изскач ...
467
9
32
‘ ... Скъпи деца ...’
Химикалката увисва над белия лист, неспособна да оформи това, което ми се вътри из главата, във формата на буквички ...
Завърших, започнах работа и когато се върнех в къщи лягах на леглото, покривах се с вестник и се унасях в сън. Родителите ми си зашушукаха загрижено, след кое ...
Химикалката увисва над белия лист, неспособна да оформи това, което ми се вътри из главата, във формата на буквички ...
Завърших, започнах работа и когато се върнех в къщи лягах на леглото, покривах се с вестник и се унасях в сън. Родителите ми си зашушукаха загрижено, след кое ...
1293
5
25
Писмото ми се състои от общо три части, които са всъщност три отделни писма до трима души. Първото е адресирано до така наречения мой баща, а съдържанието му е:"Скъпи, татко опитах се да забравя всичко и за щастие успях да ти простя, даже и вече забравих всичко минало. Мозъкът човешки, оказва се, пр ...
925
1
1
Веднъж я видях много странно облечена – с лек ленен панталон, обувки – по средата между маратонки и модерните днес летни ботуши, блузката беше що-годе прилична, ако изключим копчетата – обли и подути като изкуствени устни, леко провиснали и висящи на конци с различен цвят; очевидно бяха зашивани едн ...
604
2
12
Извъртя се първата година от смъртта на Атанас.
Христо позаякна,източи се,но Райна не го остави,в двора имаше още работа за мъжки рамене.Той ореше и лозето, докато наесен след беритбата на гроздето им взеха в новия кооператив и този последен парцел на полето.
Ицата имаше възможност да избира:или да ...
Христо позаякна,източи се,но Райна не го остави,в двора имаше още работа за мъжки рамене.Той ореше и лозето, докато наесен след беритбата на гроздето им взеха в новия кооператив и този последен парцел на полето.
Ицата имаше възможност да избира:или да ...
1277
5
19
Оливия чу, че душът спира . Остави телефона на Джон и излезе бързо от стаята. Спря се пред входната врата отвън. Беше много объркана от видяното. Кипеше…
Как може…той да я прави на глупачка…
Отиде в павилиона до къщата. Извади цигарите си от чантата и всмукна жадно. Не можеше да повярва, че Джон я м ...
Как може…той да я прави на глупачка…
Отиде в павилиона до къщата. Извади цигарите си от чантата и всмукна жадно. Не можеше да повярва, че Джон я м ...
676
3
28
"Бракът е сериозно нещо. И адът също."
Филип Пулман
Не я харесвах, никога не съм я харесвала, затова и не можах да я нарека „майко“. Винаги ме гледаше с презрителна усмивка, защото не бях достойна за сина ѝ . Не, че той беше по-успял, четиридесет и две годишен застаряващ чаровник с един неуспешен бр ...
Филип Пулман
Не я харесвах, никога не съм я харесвала, затова и не можах да я нарека „майко“. Винаги ме гледаше с презрителна усмивка, защото не бях достойна за сина ѝ . Не, че той беше по-успял, четиридесет и две годишен застаряващ чаровник с един неуспешен бр ...
568
2
13
Температурата се смъкна внезапно под нулата, след няколко топли дни и цветето, което цяла зима бях държал у дома, а преди два дена извадих навън, измръзна и умря. Първоаприлска шега.
Рано през пролетта улиците са пълни с дупки. Един път уцелих една, докато карах с 40 км/час и ченето ми щеше да падне ...
Рано през пролетта улиците са пълни с дупки. Един път уцелих една, докато карах с 40 км/час и ченето ми щеше да падне ...
586
2
1
Времената са различни за различните хора.
Райна, майката на Христо беше жилава жена.Нямаше и четиридесет години, когато овдовя.Успя да роди едно момиче-Димана,която вече беше омъжена и трудна при смъртта на баща й.Тя случи на добър момък от селото. Илия работеше като зидар и семейството му беше "от ...
Райна, майката на Христо беше жилава жена.Нямаше и четиридесет години, когато овдовя.Успя да роди едно момиче-Димана,която вече беше омъжена и трудна при смъртта на баща й.Тя случи на добър момък от селото. Илия работеше като зидар и семейството му беше "от ...
1267
3
14
- Ей не мож ги разбра жените и това си е!
- Що бе Змей(позивната на приятеля)? Какво пак ти си се размислил за тия жени? Нали знаеш всеизвестното правило: "Това e необходимо зло". Пък на нас друго не ни остава освен да ги обичаме и обгрижване, че иначе става ...."по - голямо зло"!
- Да бе така е, ам ...
- Що бе Змей(позивната на приятеля)? Какво пак ти си се размислил за тия жени? Нали знаеш всеизвестното правило: "Това e необходимо зло". Пък на нас друго не ни остава освен да ги обичаме и обгрижване, че иначе става ...."по - голямо зло"!
- Да бе така е, ам ...
234
Нещата най-после започнаха да се нареждат – нали знаете лафа, че накрая нещата винаги се нареждат; ако не се наредят, значи това не е краят. Е, при мен краят на несгодите беше дошъл, а с него – и дълго чаканата подредба.
Накратко – влюбен съм в Рая и най-сетне щях да имам възможност да ѝ го докажа н ...
Накратко – влюбен съм в Рая и най-сетне щях да имам възможност да ѝ го докажа н ...
492
3
8
Ето, че всичко се оправи и Михаела си възвърна духа. Тя отново беше силна, бодра и щастлива. Михаела вече бе станала жена на тридесет години и най-важното, тя вече бе майка на две прекрасни дъщери. Михаела имаше щастливо семейство и много любящ съпруг. В тяхната къща главна роля играеше любовта, щас ...
346
1
Есма покани само десетима души за панихидата на Исмаил. Нямаше възможност да нахрани повече хора. Изминалата една година беше тежка за нея. Още пред очите й се редяха картини – как изхрущя клонът, как мъжът й се сгромоляса от ябълковото дърво, ударът на главата му в плочника, разплисканата кръв, нел ...
777
6
38
От нерви на Валери Иванов му идеше да удари една бира в работно време. Разбира се, не можеше да си позволи такова нещо. Молеше се в този гаден ден да не възникне затруднение. Страх го бе да не се провали. Страховете му бяха основателни, защото не знаеше и не умееше много неща. А работата му изискваш ...
674
1
Кухнята на семейство Добреви беше голяма и уютна. В момента в нея се разнасяха редица прекрасни миризми напомнящи на Сам за детството му. Той се подпря на плота и загледа майка си. Стефания подреждаше чиниите с голямо старание, на Сам му стана смешно. Откога му повтаряше, че иска да я запознае с няк ...
617
4
Прощавай, Поете! Прощавай драги Вазов! Но това не е твърде общо с онова, което е с Дядо Йоцо, но все пак има някакъв вътък в чергата на българската душевност.
Дядо Ицо е вече доста възрастен, защото кога бе млад, няма как, преживя епохални времена! Той е от едно тракийско село, сгушено под Бакаджици ...
Дядо Ицо е вече доста възрастен, защото кога бе млад, няма как, преживя епохални времена! Той е от едно тракийско село, сгушено под Бакаджици ...
1189
2
15
Както винаги, три пъти седмично, си вземам шапката, бастунчето и тъмните очила, и повличайки левия крак, се напътвам към жълтата лавка, която прелива от жълтини, за да попълня очния си глад за жълти страници и истории, с които утрепвам поне четири часа дневно от живота си и от което ми става малко п ...
488
2
8
В една топла лятна нощ Михаела седеше в градината под дървото и се опитваше да брои звездите. Изведнъж, тя чу някакъв шум и човешки глас. Изтръпна цялото и тяло и се уплаши. Реши да се прибере в къщи. Тъкмо се обърна, за да се прибере пред нея стоеше едно младо момче, който беше много мръсен, но все ...
312
Една слънчева неделя преди две години баща ми отвори вратата на нашата стая и ни каза:
- Деца днес времето е пекрасно, искате ли да ходим на къмпинг?
Ние с батко разбира се винаги сме готови за приключения почнахме да викаме:
- Ура, ура, да искаме.
Бързо станахме приготвихме багажа, а майка на бързо ...
- Деца днес времето е пекрасно, искате ли да ходим на къмпинг?
Ние с батко разбира се винаги сме готови за приключения почнахме да викаме:
- Ура, ура, да искаме.
Бързо станахме приготвихме багажа, а майка на бързо ...
1676
Всяка прилика с лица не е вярна. Никаква прилика не е вярна. Само аз съм верен. И фотоапаратът! Тъй де!
Кога ли ме е, брате, някой виждал изтупан? Дет се вика, натокан, изблизан, зализан, обръснат (? Не, мързеше ме за туй), с дрехи официални? Ами не случайно отговорът е никога, никой. Дори щом на въ ...
Кога ли ме е, брате, някой виждал изтупан? Дет се вика, натокан, изблизан, зализан, обръснат (? Не, мързеше ме за туй), с дрехи официални? Ами не случайно отговорът е никога, никой. Дори щом на въ ...
718
6
41
Беше полунощ. Любимото му време. Умираше от глад и тъкмо смяташе да излети през прозореца за по-набързо, когато на вратата се звънна. На лицето му се изписа изненада. За първи път от трийсет години чуваше този пищящ звук. Отвори със скоростта на вятъра, а пред прага стоеше съседката от отсрещната къ ...
844
4
43
Оливия барабанеше по волана и пееше заедно с радиото. Лакираните й нокти проблясваха с малки звездовидни камъчета. Ситните спирали на тъмната й коса се вееха от вятъра. Наближи разклонението и даде десен мигач. Беше весела и ведра. И щастлива. Обичаше Джон. Снощи...като си спомни за нощта, две издай ...
776
3
29
Тя не се набиваше в очи, всички я приемаха просто като даденост към интериора, приемаха я мълчаливо и с уважение, но нещо ги държеше на страна. Даже един пиян младеж преспа с нея една нощ, а на сутринта след хиляди извинения изчезна. Тя приемаше нещата в живота спокойно, беше се посветила на създава ...
421
5
8
Тайната стая и дрехата на дявола
(по спомен от сън)
В едно малко родопско село, наречено Ставирово, живеела една възрастна дама на около седемдесет години. Овдовяла преди няколко години, тя решила да не притеснява децата си, които се установили отдавна в големите градове и да не им натрапва присъств ...
(по спомен от сън)
В едно малко родопско село, наречено Ставирово, живеела една възрастна дама на около седемдесет години. Овдовяла преди няколко години, тя решила да не притеснява децата си, които се установили отдавна в големите градове и да не им натрапва присъств ...
699
Крис
Бях уморен! Не от пътя, а от живота. Чувствах се изцеден, смачкан, оглозган до кокал. Само на четиридесет, а вече имах душа на старец. Състоях се от плът, която покриваше костите и няколко органа - нищо друго.
Как може да се създаде един циничен, развратен негодник!? Като му дадеш всичко нагото ...
Бях уморен! Не от пътя, а от живота. Чувствах се изцеден, смачкан, оглозган до кокал. Само на четиридесет, а вече имах душа на старец. Състоях се от плът, която покриваше костите и няколко органа - нищо друго.
Как може да се създаде един циничен, развратен негодник!? Като му дадеш всичко нагото ...
1125
6
31
Пред мен изпъчваха се високи, могъщи, букове вечни. Над короните им, в мъгла бледа и мистична криеха се върховете, заснежени, шепнещи меланхолично, викащи с ехо към мене. Обещаваха ми. Ала не смееха твърде много да обещават. Слънцето вечер там отиваше да спи, сигур владееше земите отвъд, със звездит ...
1958
9
29
Отново бе дошъл рожденият ден на Ема. „Как само минава времето“ – каза си Самуил и се зае да измисли интересно пожелание. Държеше пожеланията му да са запомнящи се, забавни, с потенциал да предизвикат реакция. И в тях да има някаква закачка, естествено. Извади телефона си и погледна какво бе писал п ...
678
1
2
И абсолютно всяка прилика с действителни лица е толкоз невинна, непреднамерена, симпатична и миличка, че да не повярва човек! С рози окрасена, и с кокичета.
Важно важно случва се нещо, бързо бързо тичат децата... момент, нима тъй се почва? Децата, в случая много пораснали възрастни, отдавна не тичах ...
Важно важно случва се нещо, бързо бързо тичат децата... момент, нима тъй се почва? Децата, в случая много пораснали възрастни, отдавна не тичах ...
511
1
16
Живея на края на града близо до реката. Обработвам голямо парче земя. Реколтата е от всичко по малко: картофи, лук, чесън, домати и още дузина плодове и зеленчуци, за които полагам грижи. Лятото живеещите наблизо роми си купуват от мен всичките тези неща, а получените пари инвестирам в нови и нови с ...
476
2
Едно малко красиво цвете всяка сутрин се радваше на слънчевата усмивка. Отразяваше я наоколо и целият свят сияеше за него. Вятърът си играеше с листенцата му и то отделяше от аромата си, за да поздрави другите цветя... Но започна да усеща нужда от живителни капчици вода. Реши да се помоли на Слънцет ...
588
1
1
Преди време влязох в блога на приятелка – привлече ме заглавието: „Малката ни топчица“. С кликването се втрещих – гледаха ме две толкова познати очи. Очите на лабрадор. Черен лабрадор. Оттогава нямам мира – мислите ми все се въртят около една история, която се случи, не, която се случва с мене и мое ...
683
2
16
Казвам се Гошо. Така ми викат. Ама са ме наричали и "боклук", "бракма", "таралясник", "купчина старо желязо", "каруца" и какво ли още не. По талон съм Фолксваген Поло, ама стопанинът ми вика "колата". Каква ти кола, бре? Да не съм ти аз някаква Мазда или Тойота? Кола съм бил! Тва е за женските, с на ...
624
2
14
Мария се отпусна на дивана, подви крака и взе чашата с малиново вино "Тр..."
- Шшшш, алооо! Авторката! Да си чувала за скрита реклама и продуктово позициониране?
- Тихо, муцка! Опитвам се да ти измисля някакво приключение.
- Мхм. - изсумтя Мимето. - Мисли, мисли! То мисленето не е лесна работа.*
И с ...
- Шшшш, алооо! Авторката! Да си чувала за скрита реклама и продуктово позициониране?
- Тихо, муцка! Опитвам се да ти измисля някакво приключение.
- Мхм. - изсумтя Мимето. - Мисли, мисли! То мисленето не е лесна работа.*
И с ...
852
2
7
Бел–Роуз остана, по средата на супера като ударена с мокър парцал. Нито можеше да мръдне, нито да мигне.Усети как сърцето ѝ се свива. Видя Григор, едно от момчетата на Алексей, беше в супера с някакво момиче и той се взираше в нея, вече в продължение на минута. Как да мръдне, ако побегне ще я подгон ...
567
1
4
ДЕН ПЪРВИ: Ето ме, отново съм тук. Завърнах се! Последва тежка въздишка, след като оставих последния куфар на земята. Огледах се и се хвърлих на леглото върху прашните чаршафи. Погледнах към тавана и затворих очи. Макар, че ме нямаше дълго време все още можех да усетя миризмата на онзи парфюм, който ...
628
2
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
