40 855 резултата
Здравей, Миличко!
Започвам с банално приветствие, но все още не знаеш, че те наричам Гадняр.
Днес не дойдох на литературното четене. Не се оправдавам. Не исках. В главата и мислите ми е преуспяващ хаос.
Прибрах се отчайващо изморена и преситена със сини краски. Ходихме на плаж с децата. Сега сме мал ...
  2276  21 
"Мъжът обича с очите,
жената обича с ушите...”
Това го е казал някой много задълбочен философ, който или нищо не е разбирал от човешка психология, или е имал предпочитания към собствения си пол.
Кой съвременен мъж бе, философе мъдър, гледа и вижда?! Ми той на пет водки става пръв сред мъжете и единс ...
  1568 
Един непораснал романтик (8)
Наближава полунощ. Жена ми, завита с одеяло на дивана, машинално сменя каналите на телевизора. Аз съм в другия ъгъл на стаята - на канапето до компютъра. Неделя вечер, както много други... но не е...
Вече цяла седмица пред очите ми е черно, на душата ми е черно и не мога ...
  794 
„ЧАС ВЕЛИК”
В час велик на мощ духовна,
на величествен подем
посред бурята световна
ний живеем и растем. ...
  2241 
Димитър Димитров
Ефекта на комара
Беше 21:45ч, когато таксито спря пред красивата жилищна сграда в един от най-баровските квартали на Лондон. Том Рамок слезе от него, плати на шофьора, оставяйки солиден бакшиш и се отправи към апартамента си. Това, наглед обикновенно действие, предизвика учудени пог ...
  1495 
Да, това е - все не съм доволна, все злъчна и то защо, защото тази скука ме убива. Макар, че не съм сигурна дали и тя не е поредното ми извинение, за да мога да се радвам на мойто блаженно мързелуване! Но все пак шанс, малшанс. И мързелуването е скука.... мисля, че то е най-голятата скука!
Муза, тал ...
  775 
Всеки ден, когато се разхождаш по улицата какво виждаш?
Аз виждам безкрайност от хора, всеки от които гонещ своята цел, незаинтересован от другите, преминаващи край него, немислещ за нищо друго освен за блясъка на собствените му цели.
Аз виждам море от хора, всеки от които различен, уникален, човек. ...
  557 
По едно време усетих, че не съм сам - отворих очи, за да видя какво иска натрапникът.
- Здравей, Сянка - поздрави ме вълкът.
- Здравей, Ръмжач.
- Какво правиш? - учителят ми рядко проявява любопитство, следователно въпросът му е или част от днешния урок, или поне прелюдия към него.
- Чуй дишането на ...
  647 
Два дни по-късно
Радвам се, че не съм сам. Защото от време на време така се усещам, а усетя ли се, завалява дъжд.
Два дни по-рано
Ходя по улицата и се давя в пошлост и миризма на овце-хора. Тя е една такава, почти неописуема, но позната на всеки, същевременно никой не се причислява към миризливците. ...
  955 
Не знам защо, но през годините упорито се съпротивлявах да уча английски език. Може би ме дразнеше хегемонията му. Хората около мен зарязваха всичко и се юрваха да покриват различни нива, докато моя милост беше пас. Но накрая съдбата ми скрои хитър номер. На човек му се случвало това, което най-силн ...
  2273  42 
Привет, мой нероден сине! Аз съм твоят баща – нещастен и безсилен, след няколко часа вече няма да съм сред живите, затова ми се ще да ти разкажа как стигнах до това положение на предсмъртна агония, та поне ти да успееш да се справиш с тежката участ на човека, наречена живот.
До скоро бях щастлив и и ...
  805 
Младият Кольо и случката при минарето
В историята на българския фолклор са се запазили няколко песни (най-вече от Пиринския край), в които по един изключителен начин са се запазили спомените и легендите за Кольо войвода и неговата безстрашна чета.
Малко се знае обаче за живота на Кольо преди да стан ...
  1145 
- Суета на суетите, всичко е суета! – дълбокият, кадифен глас, придружен от заразителен смях стресна леко девойката в черната рокля. Тя се извърна рязко, кукленските ù къдрици прошумоляха, очарователни в своята непокорност, а плътните ù, пухкави устни се свиха в театрално нацупване. Скръсти ръце пре ...
  1044 
Днес петнадесети юни 2009 година преживях един невероятен куриоз с участието на дъщеря ми Виктория.
Всичко започна миналия понеделник, когато прекрасната ми дъщеря се разболя и отидохме на лекар. Нашата педиатърка доктор Груева ни изпрати на специалист „Уши, нос и гърло“ и аз реших да не ходя някъде ...
  3440 
Когато Якомидис се завърна от Париж, донесе на момъка термометър. Хачик го окачи на стената, който не помръдна павече от там.
От кафене "Двадесети век" някой високо бъбреше. Група яки мъжляги наддаваха цена. Комарът за тях беше истинска страст. Луди пари пръскаха. По цели нощи играеха покер и поняко ...
  751 
Трамваят изскърца и заби на място. Колкото и свикнали с тази обичайна маневра на обществения транспорт, от пътниците този път имаше възмутени. Показаха го предимно пълните лелки със заети с тежки торби с провизии ръце. Нямащи възможност да се закрепят здраво, те бяха прелетели огромно разстояние, оп ...
  655 
В полезрението на Времето попадна нов живот. То си помисли:
- Я, ето още един ненормалник, който върви срещу законите на физиката. Вместо да се разпада, като всяка нормална материя, той се развива. Пак ще ми се отвори работа.
И времето започна рутинни процедури по вкарване на нарушителя в правия път ...
  826 
- Това е моята меденка! - настоя Сянка.
- Не е - възрази Но Щен Вълк. - Моята е!
- Сигурен съм, че допускаш някаква грешка - не се съгласи с приятеля си човекът. - Защото много добре помня, че точно тук оставих меденката си.
- Да - съгласи се вълкът. - Но и аз оставих тук своята меденка.
Точно тогав ...
  630 
ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ЛЮБОВТА
(хумористична миниатюра)
По стъпките те следвах, любов, но по време на секс-турнето ти те изгубих.
:-) :-) :-)
  1183 
Зад кулисите на мрачната постановка Смърт, се разиграваше трагедията на Живота, който беше откъснал първата круша от последното ябълково дърво.
Животът беше цъфнал и всеки искаше да обере плодовете от есенните му клони.
За това той ги вдигаше нависоко в небето, докато мрачният Клоун, негов приятел - ...
  709 
Д Р А С К А Ч Ъ Т
„Непрактичен драскач”- тези думи в устата на жена му го шибнаха като казашка нагайка, точно по време на резонния обяд, съставен от зеле с ориз, хляб и... няма друго. Вечерята се знаеше предварително: ориз и домати, само където не се хранеха с клечки като китайците. В интерес на ист ...
  1128 
Няма да забравя това създание, което слабо наподобяваше жена. Нарекох го То, заради липсата на принадлежност към пол, раса и каквото и да било човешко.
Видях го да седи на бордюра между две сергии на женския пазар в София. По тялото буквално висяха дрипи, които някога може и да са минавали за рокля. ...
  710 
35.
Оставиха ме на спокойствие до края на деня. Меко казано “спокойствие”, тъй като алармата за темпорална активност продължаваше да вие през 15-20 минути, а аз продължавах да си тормозя нервите с тревоги за приятелите ми, които се бяха заели да ме спасяват. Какво точно бяха намислили? Познавахме се ...
  743 
Бях замислила едно пътуване в простора на кухия си ум, в безбрежните облаци на затъмнението и неясния порив на музата. А всъщност всичко тръгна от скуката. Тъжен факт на просто съществуване. Прекалено болезнено разбрах, че не само не се харесвам на по-голяма част от хората в обкръжението си, а и съм ...
  737 
Багрите на войната боядисаха неравните поля с болезнения си блясък. Битка страшно люта и жестока се води вече много векове. Бият се черни срещу бели и ту едните взимат предимство, ту другите отвърнат на удара с контраудар от своя страна. От недрата и от небесата двама пълководци мислят пъклени плано ...
  663 
Моята история, не е от тези, които бихте разказали на децата си преди заспиване. Не е и от тези, които бихте искали често
да си спомняте. Самият аз треперя, докато я разказвам. Работех като офис мениджър и по цял ден бях в един задимен офис във
високата сграда срещу общината. Всеки ден след работа с ...
  962 
Днес държах ръката на приятелката си и тя ми каза, че моята е топла. Отидох при нея, за да ù помогна, за да я подкрепя, но тези думи ме върнаха на едно друго място. В една стая, в която той държеше ръката ми и я топлеше. Стая, в която толкова пъти отивах с трепет, стая, в която ми беше толкова хубав ...
  923 
Приветствам теб, Господарю на душата и сърцето ми!
Приветствам Твоята същност, която ме възражда за нов живот -
живота на будните!
Дано не заспивам, дано съм будна дълго още,
за да видя, ...
  929 
Публикувам този разказ, тъй като ме убедиха да го направя. По принцип не съм силен в прозата.
Вилхелм, свещеникът на селото беше всичко за своите съселяни. Даваше им вяра, напътстваше ги, преценяваше и решаваше от тяхно име житейските им казуси. Въобще, правеше всичко за тях. Всъщност,преди време то ...
  923 
В къща, близо до морето, живеело малко момиченце. Било принцеса - принцесата на татко. Сутрин малката принцеса се събуждала с първия слънчев лъч и с песента на гларусите. Стъпвала с босите си крачета на пода и изтичвала до прозореца да види баща си, който поливал градинката с най-прекрасните цветя в ...
  2555 
Младият Кольо се запознава със Стойчо трийсетака
В историята на българския фолклор са се запазили няколко песни (най-вече от Пиринския край), в които по един изключителен начин са се запазили спомените и легендите за Кольо войвода и неговата безстрашна чета.
Малко се знае обаче за живота на Кольо пр ...
  957 
Толкова много исках да ти кажа...
Толкова много желаех аз да изям твоята плът и твоята душа...
Не като убиец, като спасител се чувствам точно в този миг от нощта.
Винаги запленен от тази твоя Луна.
За какво ти е тя сега?! ...
  707 
Стойчо не беше бедняк, обаче до такава степен беше се слял със мрънкането си, че съселяните му свикнаха да го смятат за такъв. Още щом го видеха да се задава по прашната, окаляна улица с бялото магаре, псувайки мъжки към кръчмата, цъкваха ухилено и го черпеха до късно вечер. Макар да се скатаваше до ...
  1091 
Съчки пращяха. В лозята горяха Матеевите къщя. Огнените езици ближеха дървените стрехи. Клъвнаха и конопените въжета на люлката на малкия Матейко, увиснала самотна на крушата. Земята се тресеше под подплашените крака на полските работници. Разпилян бе и хорският ум…
Братовчедката Невенка бе хванала ...
  2515  19 
Сабрито наистина чакаше Аргира. Берберницата беше на открито. Два стола без облегалки и нищо повече.
- Ай, Аргире, теб чакам!- подкани той. - Сядай бре, челяк!
Сабрито седна на единия стол. Просна на бута си засечения пешкир и намести обраслата глава на Демира. Въртеше я ту на едната, ту на другата ...
  525 
- Тутурутурутуту тутурутурутуту - Сянка ентусиазирано надуваше тромпет на двора в тази безбожно ранна сутрин - беше началото на лятото по времето на вълчата опашка. И как нямаше да е ентусиазиран - след програмата, която им беше намислил за днес, приятелите му никога повече нямаше да допуснат такава ...
  504 
(по мотиви от народния фолклор)
Вземи букета от маргаритки, който набра и ела да отидем до реката. Имам какво да ти разкажа за нея. Не е тя река като реките, а чуден женски дух, който и до днес живее, без да вреди никому.
Някога, много, много отдавна, имало в нашето село една чудна хубавица. Райна й ...
  775  10 
Сега знам какво ще стане. Щом прочете този разказ, старият морски вълк vanyom ще ми каже:
- Хей, юнга, я се стегни малко! Какво си ми се разсъхнал, като 20 годишна гемия, не пущана на вода. Разплискал си се като вълна в Тихия океан.
Грег ще бъде по-строг:
- Хей, Марко! Какво става с теб, човече?! Пъ ...
  4043  37 
Тежка нощ. Задухът се лепи мазно по дробовете й. Плътният мрак покрива всичко в голата стая. Умът й се лута разтревожен из безнадеждните лабиринти на налегналите я проблеми. Мъчително потъва в крехка дрямка. Вози се в кола с мъжа, когото обича. Пътят криволичи в сивата, потопена в мъгла, гора. Клони ...
  636 
Най-верният другар
- 1 -
Имало едно време, някога много отдавна, в едно кътче забравено от света, война между доброто и злото. Един магьосник с невероятна сила, каменно сърце и четирима пазители, борещи се за свобода и справедливост...
Но това е друга история, тази, която ще ви разкажа, стана съвсем ...
  1629 
Предложения
: ??:??