40 855 резултата
1.
Голото поле края града беше мъртво. Така безжизнено изглеждаше, че сякаш тук никога не е имало живот. А според картата е имал многобройно население. И първото нещо като дума, която дойде на ума на Алексия, когато пропълзя до ръба на скалата, беше:
– Гробище!
Обрасли в сухи стърнища остатъци от ка ...
Голото поле края града беше мъртво. Така безжизнено изглеждаше, че сякаш тук никога не е имало живот. А според картата е имал многобройно население. И първото нещо като дума, която дойде на ума на Алексия, когато пропълзя до ръба на скалата, беше:
– Гробище!
Обрасли в сухи стърнища остатъци от ка ...
1256
Луна... Небе... И пак същата тъга...
ако кажеш, ще тръгна с дъжда,
ако кажеш, ще отлетя с лекия повей на вятра,
ще потъна в завесата на нощта
и не ще ме видиш никога! ...
ако кажеш, ще тръгна с дъжда,
ако кажеш, ще отлетя с лекия повей на вятра,
ще потъна в завесата на нощта
и не ще ме видиш никога! ...
944
1
Глава III
Един живот
След като преминаха през свода на храма и изоставиха зад гърба си набучените свински глави, гледката пред тях не се подобри – напротив тягостната атмосфера се засилваше. Навлязоха във вътрешността, където мрака се беше настанил трайно, като единствено бавно умиращата светлина на ...
Един живот
След като преминаха през свода на храма и изоставиха зад гърба си набучените свински глави, гледката пред тях не се подобри – напротив тягостната атмосфера се засилваше. Навлязоха във вътрешността, където мрака се беше настанил трайно, като единствено бавно умиращата светлина на ...
1683
3
Студено е и аз съм тук.
Мрачно е, но аз съм тук.
Гробовно тихо е, а аз винаги ще бъда тук.
Страшно е, а мен ме няма.
Крещиш, докато потока от любов, проправящ си път към сърцето ти, не пресъхне. Тишината кънти в думите ти. Защо не ми го каза преди? Когато още можех да съм твоя? Сега съм чужда и далече. ...
Мрачно е, но аз съм тук.
Гробовно тихо е, а аз винаги ще бъда тук.
Страшно е, а мен ме няма.
Крещиш, докато потока от любов, проправящ си път към сърцето ти, не пресъхне. Тишината кънти в думите ти. Защо не ми го каза преди? Когато още можех да съм твоя? Сега съм чужда и далече. ...
786
1
Тихо, чу ли ти какво прошепна моята душа, а искаш ли да ти разкрия мислите си аз сега? Дали ще ми повярваш, че си лягам вечер и сутрин ставам с мисълта само за едно момиче, а то е толкоз нежно, с коси от кехлибар и кожа нежна, сякаш е листенце на кокиче?!
Притихнал аз в стаята стоя и мисля как чувст ...
Притихнал аз в стаята стоя и мисля как чувст ...
1362
3
Изминаха седмици, месеци. Кехлибарено-кафевите листа на чинарите потрепваха като звънчета по дърветата и с лек, ефирен танц се приземяваха. Подгонени от северняка, подтичваха по тротоара, за миг поспираха, наново литваха, пак се плъзгаха, докато най-сетне намираха покой.
Христо Данов научи Колчо на ...
Христо Данов научи Колчо на ...
705
1
Той никога нямаше да е мой изцяло... Знаех го! Мразех го заради това. Мразех и себе си заради глупавата си слабост... мразех се, че чувствам...
Тишината, която кънтеше ударно с нашата песен... Тази , която той мразеше. Влудяваше се всеки път , когато му показвах, че познавам всяка частица от него... ...
Тишината, която кънтеше ударно с нашата песен... Тази , която той мразеше. Влудяваше се всеки път , когато му показвах, че познавам всяка частица от него... ...
1169
2
Величествените
Тя стоеше там, между тях - Величествените.
Те бяха високи и жестоки като огромни гранитни статуи, но не - те бяха скали с каменни сърца.
Тя стоеше между тях – вцепенена от страх.
Караха я да се чувства нищожна, смазваха я с присъствието си и правеха съществуването й безсмислено, сякаш ...
Тя стоеше там, между тях - Величествените.
Те бяха високи и жестоки като огромни гранитни статуи, но не - те бяха скали с каменни сърца.
Тя стоеше между тях – вцепенена от страх.
Караха я да се чувства нищожна, смазваха я с присъствието си и правеха съществуването й безсмислено, сякаш ...
542
1
Беше млада есенна вечер - мургава, с дъх на узрели плодове, с глас на обречени птици и с маслинени очи, чийто тъжен поглед проникваше плахо в душата ми и тя потръпваше. Тази прелестна девица притежаваше необикновеното вълшебство на природата, което притежаваха почти всички жени - да омагьосва със св ...
890
17
Беше зима. Снежно бяла покривка беше паднала над гори и поля. Виждаха се само стъпките на хората и животните по снега.
Аз съм птица, като всички останали, но в един януарски ден се случи нещо необикновено, нещо което остави вечен спомен в мен...
Летях из гората и се наслаждавах на зимната "картина". ...
Аз съм птица, като всички останали, но в един януарски ден се случи нещо необикновено, нещо което остави вечен спомен в мен...
Летях из гората и се наслаждавах на зимната "картина". ...
2849
1
Къщата на самотните
…и аз се обърнах, и погледнах скалата и знаците;
знаците гласяха САМОТА.
Едгар Алан По
Една стара, запустяла къща... цялата обрасла в бръшлян, с напукани стени, ръждясали улуци, провесени страховито надолу... със затворени кепенци... цялата потънала в самота и тишина... обвита в ...
…и аз се обърнах, и погледнах скалата и знаците;
знаците гласяха САМОТА.
Едгар Алан По
Една стара, запустяла къща... цялата обрасла в бръшлян, с напукани стени, ръждясали улуци, провесени страховито надолу... със затворени кепенци... цялата потънала в самота и тишина... обвита в ...
1468
3
На Теодор Иванов - с благодарност и уважение!
От месеци ме мъчеше творческа суша. Не можех да напиша и ред. Станах заядлива и кисела. И преди да падне жертва някой невинен, метнах раницата, вързах връзките на бойните маратонки и поех към планинското село.
Пристигнах в ранния следобед. Вратата на сел ...
От месеци ме мъчеше творческа суша. Не можех да напиша и ред. Станах заядлива и кисела. И преди да падне жертва някой невинен, метнах раницата, вързах връзките на бойните маратонки и поех към планинското село.
Пристигнах в ранния следобед. Вратата на сел ...
1580
22
Тази вечер ми е странно.
Неканени нахлуха толкова спомени и мисли. Немското радио, което бог знае от къде тръгна на компютъра ми, ми навява толкова спомени и мисли, мисли за миналото, бъдещето и настоящето. Мисли за хора. Които изчезнаха от живота ми, но зная, че скоро ще се появят. Още когато ги ср ...
Неканени нахлуха толкова спомени и мисли. Немското радио, което бог знае от къде тръгна на компютъра ми, ми навява толкова спомени и мисли, мисли за миналото, бъдещето и настоящето. Мисли за хора. Които изчезнаха от живота ми, но зная, че скоро ще се появят. Още когато ги ср ...
1590
4
МИЛОШЕВ
– Жив ли е още Милошев – попитах Адаша, когото не бях виждал от 10 години.
– Не знам – каза Адаша. – Голям образ.
Двамата замълчахме. Образът на Милошев изплува из битието или небитието и се заклати към нас.
В едната си ръка дългата фигура на Милошев носеше вечното си сако, а в другата – веч ...
– Жив ли е още Милошев – попитах Адаша, когото не бях виждал от 10 години.
– Не знам – каза Адаша. – Голям образ.
Двамата замълчахме. Образът на Милошев изплува из битието или небитието и се заклати към нас.
В едната си ръка дългата фигура на Милошев носеше вечното си сако, а в другата – веч ...
969
1
За брака, папагалите и пурите
Седяхме с другаря Аврамов (викахме му така, защото навремето баща му бе член на ЦК) на маса, огъваща се от мезета и пиене. Бяхме разхвърляли по чиниите парчета луканка, филе, пастърма и суджук. Дебело нарязани, та като ги хапнеш -да ги усетиш, а не като тия ресторантски ...
Седяхме с другаря Аврамов (викахме му така, защото навремето баща му бе член на ЦК) на маса, огъваща се от мезета и пиене. Бяхме разхвърляли по чиниите парчета луканка, филе, пастърма и суджук. Дебело нарязани, та като ги хапнеш -да ги усетиш, а не като тия ресторантски ...
1244
26
Мрак. Лека мъгла се стелеше ниско над земята. Тишина. Гробна тишина. Храстите и дърветата правеха много добър параван. Така, даже и да минеше някой покрай оградата, нямаше да ги види. Потеше се като прасе, а беше адски студено. Клечеше като патка, не дишаше, а кракът му трепереше. Защо, защо го беше ...
850
СЪОБЩЕНИЕ
Вчера вечер натоварих фамилията в семейния миниван и запрашихме към Фичоза. След 18.00 ч. слънцето вече не огрява плажа и почти няма хора, но водата е стоплена от деня, а пустотата предполага хубава скара между камъните. Често през летния сезон там е нашият малък морски ресторант. Докато ж ...
Вчера вечер натоварих фамилията в семейния миниван и запрашихме към Фичоза. След 18.00 ч. слънцето вече не огрява плажа и почти няма хора, но водата е стоплена от деня, а пустотата предполага хубава скара между камъните. Често през летния сезон там е нашият малък морски ресторант. Докато ж ...
1335
2
Навън валеше. Дъждът отмиваше калта от улиците, локвите бяха безброй, а капките падаха безмилостно по земята. Всяка от капките имаше свой път, своя цел. Сякаш дъждът беше изпратен от някого, за да помогне на хората и да ги пречисти. Но никой не разсъждаваше така, никой дори не обръщаше внимание на в ...
1356
3
Тя тичаше. Макар и да не съзнаваше какво точно се случва, инстинктът й я караше да се носи като вятъра. Обхваната от див ужас пресече отъпканата горска пътека и се втурна отново в гъсталака. От двете й страни стволовете на дърветата и надвесените клончета се размиваха в една зелено-кафява стена, но ...
752
1
Поток
на мисълта
Уважаеми читателю,
Отметни поглед за малко от този разказ и погледни през прозореца на своята стая. Какво е времето?
Сега, като гледам навън, установявам, че вали. Небето е прихлупено над земята, черни облаци са го опасли, ситни капчици дъжд падат бавно надолу и постепенно намокрят ...
на мисълта
Уважаеми читателю,
Отметни поглед за малко от този разказ и погледни през прозореца на своята стая. Какво е времето?
Сега, като гледам навън, установявам, че вали. Небето е прихлупено над земята, черни облаци са го опасли, ситни капчици дъжд падат бавно надолу и постепенно намокрят ...
1163
Да не се чете от хора, които нямат чувство за хумор и неплатени данъци!
Всяка прилика с действителни лица и събития е случайна.
Запознах се съвсем случайно, в едно изискано заведение, с три дами от висшето общество. Понеже не съм искала съгласието им да опиша тази история, съм променила до неузнавае ...
Всяка прилика с действителни лица и събития е случайна.
Запознах се съвсем случайно, в едно изискано заведение, с три дами от висшето общество. Понеже не съм искала съгласието им да опиша тази история, съм променила до неузнавае ...
1743
49
Глава II
Страхът идва и когато затвориш очи
Макар, че оттогава вече бяха изминали доста години, Йоан все още помнеше всеки детайл, всеки миг от тази невероятна среща. Дори сега, когато затвореше очи, цялата нощ се разиграваше наново и той можеше да усети полъха на вятъра, мириса на цялата зеленина, ...
Страхът идва и когато затвориш очи
Макар, че оттогава вече бяха изминали доста години, Йоан все още помнеше всеки детайл, всеки миг от тази невероятна среща. Дори сега, когато затвореше очи, цялата нощ се разиграваше наново и той можеше да усети полъха на вятъра, мириса на цялата зеленина, ...
1254
3
Две разбити сърца
Беше най-топлият ден от доста време насам, а Слънцето сякаш ни приветстваше и галеше с нежните си лъчи.
- Време е да си вървя. - прошепнах аз.
- Добре.
Но помислих, че не ме е чул. ...
Беше най-топлият ден от доста време насам, а Слънцето сякаш ни приветстваше и галеше с нежните си лъчи.
- Време е да си вървя. - прошепнах аз.
- Добре.
Но помислих, че не ме е чул. ...
638
- Христе, Христе бре! Вода ти Колчо, да го научиш на твойте книги!- провикна се Аргирът.
Дядо Данов изправи великолепната си бяла брада и погледна към оградата.
- Ти ли се бре, Аргире? Я влизай! Седни, та разправай! Кво го чиниш? Хортуват, за социалист са пишеш? Социалистически идеи си насаждал на м ...
Дядо Данов изправи великолепната си бяла брада и погледна към оградата.
- Ти ли се бре, Аргире? Я влизай! Седни, та разправай! Кво го чиниш? Хортуват, за социалист са пишеш? Социалистически идеи си насаждал на м ...
616
1
ПОСЛЕ
Бяха стотици хиляди - безплътни, сериозни и някак притеснени в движението си нагоре, сковани може би от това, че не знаеха нито къде отиват, нито какво ги очаква там.
Той бе един от многото - вече безименен енергиен сноп, увлечен от общия поток - една нематериална субстанция особено подредени ...
Бяха стотици хиляди - безплътни, сериозни и някак притеснени в движението си нагоре, сковани може би от това, че не знаеха нито къде отиват, нито какво ги очаква там.
Той бе един от многото - вече безименен енергиен сноп, увлечен от общия поток - една нематериална субстанция особено подредени ...
705
Сънувах, че се раждам
Сънувах, че се раждам. Болеше. Беше тъмно, влажно и непознато. Страхувах се. Исках да се върна обратно - при невидимия глас, който пее; при светлината, която обгръща с любов; при цялото. Не исках да бъда звук, след като съм била песен. Не исках да бъда искра, след като съм била ...
Сънувах, че се раждам. Болеше. Беше тъмно, влажно и непознато. Страхувах се. Исках да се върна обратно - при невидимия глас, който пее; при светлината, която обгръща с любов; при цялото. Не исках да бъда звук, след като съм била песен. Не исках да бъда искра, след като съм била ...
1084
10
793
7
Тя беше кадърен специалист, но това не бе достатъчно. Умееше да влиза под кожата на началниците си с добре подбрани жестове на внимание. Всъщност, има ли шеф, който да не е чувствителен към ласкателствата? Вероятно се срещат изключения от правилото, но са толкова редки, че са кандидати за Червената ...
1208
25
Ливадата аленееше. Макове приветливо кимаха с глави. По дървеното мостче трополеше с копитца Стояновото конче. Имаше здрави крачета и ниско набито тяло.
Животното, устремило глава напред, упорито заплува в морето от червени цветове. В далечината се гушеше бащината къща на Стоян - малка, бяла, с нисъ ...
Животното, устремило глава напред, упорито заплува в морето от червени цветове. В далечината се гушеше бащината къща на Стоян - малка, бяла, с нисъ ...
1729
50
Има ли по-хубав начин да умреш?
Мисълта се прокрадна бързо, пляскайки с опашка по мокрия пясък и издъхна някъде между солените камъни и покритите с водорасли раковини.
Нямаше и тя отлично го знаеше... По-добре от всеки друг на света, а и във всички останали, които сигурно съществуваха.
Нямаше и няма ...
Мисълта се прокрадна бързо, пляскайки с опашка по мокрия пясък и издъхна някъде между солените камъни и покритите с водорасли раковини.
Нямаше и тя отлично го знаеше... По-добре от всеки друг на света, а и във всички останали, които сигурно съществуваха.
Нямаше и няма ...
794
1
BRAMASOLE е любимата ми дума. Когато я възприех като част от моя вътрешен свят, озадачих повечето, които ме познават отблизо. Същите, които съм допуснала в сърцето и дните си.
BRAMASOLE означава слънчоглед, преведено от италиански. На мен обаче ми звучи като бъдеще. Красиво. Защото всички се надявам ...
BRAMASOLE означава слънчоглед, преведено от италиански. На мен обаче ми звучи като бъдеще. Красиво. Защото всички се надявам ...
822
2
На Него...
Защото бяхме забравили, че сме истински... защото ти не вярваше, а аз вярвах прекалено много... защото аз чаках теб, а ти към мене не поглеждаше... защото беше студено, а аз не знаех как да се стопля... защото ти вечно тичаше, а аз не можех да те стигна... защото бяхме прекалено уморени, ...
Защото бяхме забравили, че сме истински... защото ти не вярваше, а аз вярвах прекалено много... защото аз чаках теб, а ти към мене не поглеждаше... защото беше студено, а аз не знаех как да се стопля... защото ти вечно тичаше, а аз не можех да те стигна... защото бяхме прекалено уморени, ...
1034
6
Малкото радио "Сименс" от няколко дни бе откачило. След като Стивън Уоруик го изключеше, то от време на време се включваше самичко. Но това не бе най–лошото. Радиото предаваше само едно и също на всички станции – някакво ломотене на съвършено неразбираем и странен език. В пристъп на умопомрачение, С ...
750
Преди време имах доста свободно време, бях необвързана, волна птичка; ходех на курсове и ми беше забавно, особено след като на един такъв курс се запознах с две момичета – Мира и Рени*, с които си допаднахме. Всеки път след часовете ходехме някъде и се забавлявахме... по женски. Мира мацка имаше гад ...
833
5
Добре дошли в моя свят! Аз съм... всъщност името ми не е важно. Аз съм една средностатистическа ученичка. Мразя даскалото, мразя учителите, мразя задушните класни стаи и да губя времето си, слушайки за някой отдавна умрял цар.
Не че имам някакъв праблем с оценките, аз съм тип “отличничка”, “задръсте ...
Не че имам някакъв праблем с оценките, аз съм тип “отличничка”, “задръсте ...
631
1
Метрономът
Метрономът тракаше монотонно. Учителката допълнително удряше в такт с музиката с ръка по рояла, а детето свиреше, но като че ли умът му беше някъде другаде и ръцете му натискаха клавишите автоматично. След малко, когато спря да свири, тя започна да му говори нещо, а то я погледна умолител ...
Метрономът тракаше монотонно. Учителката допълнително удряше в такт с музиката с ръка по рояла, а детето свиреше, но като че ли умът му беше някъде другаде и ръцете му натискаха клавишите автоматично. След малко, когато спря да свири, тя започна да му говори нещо, а то я погледна умолител ...
981
1
Наближаваше осем, вечерта. Аргирът извика Колчо при себе си.
- Чуй, сине! Аз вече съм старичък, а ти има още ного да учиш. В учението е истината. То ше ти отвори път към всичко. Утре рано ше идем при байо ти Данова. Христя де, ти го знаеш. Учен челяк е. Що книги е прочел, що чудо! Да бях и аз на тво ...
- Чуй, сине! Аз вече съм старичък, а ти има още ного да учиш. В учението е истината. То ше ти отвори път към всичко. Утре рано ше идем при байо ти Данова. Христя де, ти го знаеш. Учен челяк е. Що книги е прочел, що чудо! Да бях и аз на тво ...
1402
Легенда за Момина скала
Ако и днес пътувате на юг по течението на Струма, само след минутка от навлизането ви в гърлото на Кресненския пролом, високо горе, в дясно, ще съзрете масивния гранитен колос на Момина скала.
В онези тъмни времена, когато човешкият живот не чинил и пукната пара и поробителят ...
Ако и днес пътувате на юг по течението на Струма, само след минутка от навлизането ви в гърлото на Кресненския пролом, високо горе, в дясно, ще съзрете масивния гранитен колос на Момина скала.
В онези тъмни времена, когато човешкият живот не чинил и пукната пара и поробителят ...
2707
13
(по народни вярвания)
Слънцето се събуди и усети лека болка. Днес Еньо, малкият немирник, наметна кожуха, видя къде трябваше да го кърпи и се хвана за работа. Той направи това, за да подскаже на Слънцето, че първите стъпки към зимата са направени. А какво е зимата за слънцето? Нима не знаеш? Това е ...
Слънцето се събуди и усети лека болка. Днес Еньо, малкият немирник, наметна кожуха, видя къде трябваше да го кърпи и се хвана за работа. Той направи това, за да подскаже на Слънцето, че първите стъпки към зимата са направени. А какво е зимата за слънцето? Нима не знаеш? Това е ...
857
21
Бездната е дълбока. Безкраен е мракът. Плахи стъпки, а в далечината крехко дете ходи бавно, държейки малко камионче в ръка. Започва да тича напред към светлината и изпуска камиончето.
- Хей, момче, забрави си камиончето! Изчакай, момче!
Но то не чува, а навлиза в светлината, сетне изчезва в нея.
В с ...
- Хей, момче, забрави си камиончето! Изчакай, момче!
Но то не чува, а навлиза в светлината, сетне изчезва в нея.
В с ...
618
1
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
