40 855 резултата
Александър Петров Славков, младо и плахо студентче, на 21 години стоеше тихо и кротко в квартирата си, гледаше някакво предаване по телевизията или по-скоро бе пуснал телевизора да ломоти, за да не му е прекалено скучно, каквото всъщност му бе. Бе първи курс и когато дойде в непознатия град, очакван ...
1094
2
САМА
Галя коленичи на пода, опря лактите си о матрака на спалнята, разгърна малкия си молитвеник и зачете. Сияещият образ на Света Богородица я гледаше мълчаливо. Сякаш Исусовата майка единствена разбираше мъката ù.
Прехвърлилата вече 35-те жена бе омъжена от десет години, а още си нямаше рожбица.
Н ...
Галя коленичи на пода, опря лактите си о матрака на спалнята, разгърна малкия си молитвеник и зачете. Сияещият образ на Света Богородица я гледаше мълчаливо. Сякаш Исусовата майка единствена разбираше мъката ù.
Прехвърлилата вече 35-те жена бе омъжена от десет години, а още си нямаше рожбица.
Н ...
848
5
Очакването
Кръв... съществуваше ли нещо по-зловещо и в същото време по-примамливо от нея? Той не можеше да ù устои.
Колкото и да се опитваше, всяка негова мисъл водеше към нея. Припомняше си тъмния ù, на моменти почти черен цвят. Припомняше си лекия ù аромат. Припомняше си металния вкус, който остав ...
Кръв... съществуваше ли нещо по-зловещо и в същото време по-примамливо от нея? Той не можеше да ù устои.
Колкото и да се опитваше, всяка негова мисъл водеше към нея. Припомняше си тъмния ù, на моменти почти черен цвят. Припомняше си лекия ù аромат. Припомняше си металния вкус, който остав ...
1082
"И беднякът може да е щастлив... Хиляди пъти е по-лесно да ходиш в дрипи и да просиш, отколкото да носиш скъпи дрехи и да си нещастен".
Задух бе. Изгоря пшеницата в полето. Обедняха селяните. Гладуваше добитъкът. За дъжд молеха…
С невярващи очи търсеха по небесния калдъръм каручката на Гръмовник Или ...
Задух бе. Изгоря пшеницата в полето. Обедняха селяните. Гладуваше добитъкът. За дъжд молеха…
С невярващи очи търсеха по небесния калдъръм каручката на Гръмовник Или ...
1567
57
Девет години по-късно…
… Тънък слънчев лъч нежно галеше лицето на София. Тя бавно отвори очи и се огледа около себе си. Лежеше в своето малко легло, покрито с бели чаршафи. Погледна през прозореца. Навън гората се събуждаше за нов ден, птичките пееха чудните си песни, а катериците препускаха от клон ...
… Тънък слънчев лъч нежно галеше лицето на София. Тя бавно отвори очи и се огледа около себе си. Лежеше в своето малко легло, покрито с бели чаршафи. Погледна през прозореца. Навън гората се събуждаше за нов ден, птичките пееха чудните си песни, а катериците препускаха от клон ...
532
2
- Ох! - изстена Мър Мър, когато студеният компрес докосна цицината му.
- ... и какво си мислехте, че правите, като решихте да се занимавате с това... - тук Ко Та Рак размаха лапа във въздуха в търсене на изплъзващия му се термин.
- Алтернативно придвижване - помогна му Гар Ван, докато приготвяше сле ...
- ... и какво си мислехте, че правите, като решихте да се занимавате с това... - тук Ко Та Рак размаха лапа във въздуха в търсене на изплъзващия му се термин.
- Алтернативно придвижване - помогна му Гар Ван, докато приготвяше сле ...
592
1
Обичам кръв! Аз от кръв живея. А най-обичам човешката! Моля ви се сега, какво сте се развикали „Вампир! Вампир!”, не съм никакъв вампир, аз съм най-обикновен кърлеж. Сега ще кажете „Как така, та кърлежите не говорят”. Много ясно, че не говорят... с вас! Вие да не би случайно да си говорите с пържени ...
941
5
След любовта
Какво остава след любовта? След времето, в което си обичал някого с цялата си същност и си му давал всичко, от което се нуждае. Какво става с местенцето, в което се е крила любовта, която са ти давали? Тогава остава само празният телефонен номер, празнотата в гърдите ти. Остават тъмните ...
Какво остава след любовта? След времето, в което си обичал някого с цялата си същност и си му давал всичко, от което се нуждае. Какво става с местенцето, в което се е крила любовта, която са ти давали? Тогава остава само празният телефонен номер, празнотата в гърдите ти. Остават тъмните ...
1848
Чудесно село беше Явор. Радваше с тучни ливади, плодородни ниви и весели хора. Сега от него не остана нищо - само камък върху камъка и изгоряла трева. Остана и славата на онази чудна девойка, Яна.
Яна не беше като всички останали моми в селото. Висока, ама много висока, тя стигаше точно до под покри ...
Яна не беше като всички останали моми в селото. Висока, ама много висока, тя стигаше точно до под покри ...
1555
13
Четях си книжката, когато мама дойде да ми пожелае лека нощ. Загаси лампата и дойде да ме целуне.
- Мамоооо, вече съм голяма! На цели 12 години съм! Не ме целувай!
Разбира се, тя не ме послуша и пренебрегна искането ми. Аз, възмутена и огорчена, че никой в тази къща не зачита мнението ми по куп въпр ...
- Мамоооо, вече съм голяма! На цели 12 години съм! Не ме целувай!
Разбира се, тя не ме послуша и пренебрегна искането ми. Аз, възмутена и огорчена, че никой в тази къща не зачита мнението ми по куп въпр ...
1795
3
Ч Р Д, Ели!
Когато Май, когато вълшебникът Май щедро раздава благодат по земята, всяко живо същество разтваря прозорците на сърцето си и душата му полита на воля. Божествена музика се посипва навсякъде и всичко се възражда към нов живот. Набъбва утробата на земята от безбройни плодни семена, натежав ...
Когато Май, когато вълшебникът Май щедро раздава благодат по земята, всяко живо същество разтваря прозорците на сърцето си и душата му полита на воля. Божествена музика се посипва навсякъде и всичко се възражда към нов живот. Набъбва утробата на земята от безбройни плодни семена, натежав ...
664
9
Вдъхновено от преживения катарзис на тази дата миналата година... просто трябваше да го напиша...
July Morning
Спомени за нещо непреживяно. Изведнъж се оказахме там, откъдето започнахме. Всичките. Борихме се за свобода, получихме слободия. И пак. Затворихме се в себе си. Разголихме телата си, а забу ...
July Morning
Спомени за нещо непреживяно. Изведнъж се оказахме там, откъдето започнахме. Всичките. Борихме се за свобода, получихме слободия. И пак. Затворихме се в себе си. Разголихме телата си, а забу ...
1035
1
Обичта ми
Обичам те всяка минутка от дните си. Обиквам те дори по–силно. Обичам те, защото всеки път, когато ме погледнеш, твоята енергия ме кара да се усмихвам, дори и да съм плакала. Обичам те, защото, хванеш ли ръката ми, усещам топлината в теб. Прегърнеш ли ме, усещам как сърцата ни бият заедно, ...
Обичам те всяка минутка от дните си. Обиквам те дори по–силно. Обичам те, защото всеки път, когато ме погледнеш, твоята енергия ме кара да се усмихвам, дори и да съм плакала. Обичам те, защото, хванеш ли ръката ми, усещам топлината в теб. Прегърнеш ли ме, усещам как сърцата ни бият заедно, ...
1641
1
Нощта се спускаше над гората и я обгръщаше с черна, непрогледна тъмнина. Големи, черни бухали нарушаваха мъртвата, тягостна тишина със своите заглушени крясъци.
Изведнъж се чу тих детски плач. Малко, може би шестгодишно, момиченце клечеше в шумата около висок, дебел дъб. Лицето на момичето - бледо и ...
Изведнъж се чу тих детски плач. Малко, може би шестгодишно, момиченце клечеше в шумата около висок, дебел дъб. Лицето на момичето - бледо и ...
638
3
Буря. Клоните на дърветата се разпиляха като косите на млади и буйни момичета. Листата им трепереха като сирачета.
Войводите се изплашиха. Прибраха се в къщите си, барикадираха се и изтръпваха след всеки небесен вик.
- Боже, ако ни вземе някой парите?
Лудият се съблече, излезе под дъжда, а когато св ...
Войводите се изплашиха. Прибраха се в къщите си, барикадираха се и изтръпваха след всеки небесен вик.
- Боже, ако ни вземе някой парите?
Лудият се съблече, излезе под дъжда, а когато св ...
588
6
Малко неудобно се получи. Не трябваше да се срещаме пак. Бях ти казал, че не е добре да имаме общи познати след като решихме... Последната ни шега, трябваше да си разпределим сферите на влияние, нашата Ялтенска конференция... Тях пропуснахме, не мислех, че някога ще те поканят да се видите, но явно ...
1140
11
Беше прекрасно утро. Небето бе лазурно синьо, а слънцето галеше нежно цъфналите дървета.
Седях до прозореца умислена, замечтана и чакаща, с очи вперени в безкрая.
Мислех за живота, за любовта и всичко преходно. Осъзнавах колко много съм изпуснала, колко много съм грешала. Исках да съм друга или оназ ...
Седях до прозореца умислена, замечтана и чакаща, с очи вперени в безкрая.
Мислех за живота, за любовта и всичко преходно. Осъзнавах колко много съм изпуснала, колко много съм грешала. Исках да съм друга или оназ ...
586
Големият ден
Днес беше големият ден. Още със ставането сутринта усетих как ме стяга първо от ляво, а след това и дясната част на гърдите ми, за да не остане по–назад, се включи в играта. Сложих джезвето на котлона и взех бърза баня, докато чаках кафето да стане. Студеният душ, който щеше да трогне и ...
Днес беше големият ден. Още със ставането сутринта усетих как ме стяга първо от ляво, а след това и дясната част на гърдите ми, за да не остане по–назад, се включи в играта. Сложих джезвето на котлона и взех бърза баня, докато чаках кафето да стане. Студеният душ, който щеше да трогне и ...
1380
32
Усмихвам се, а в очите няма и следа от сълзи. Силна съм! Продължих напред, както ти ми пожела. Искаше да бъда силна, нали? Ето! Сега съм такава. Сега се справям сама с проблемите и болките си. Сега не плача за теб. Сещам се за миналото ни с усмивка. Липсва ми начинът, по който ми говореше и ме прегр ...
991
1
Сънуваше ли ти моите сълзи,
когато аз сънувах твоите очи?!
Спомняш ли си нашата любов голяма,
сравнена единствено с величието на балкана?!
Днес, години след нашата раздяла. ...
когато аз сънувах твоите очи?!
Спомняш ли си нашата любов голяма,
сравнена единствено с величието на балкана?!
Днес, години след нашата раздяла. ...
1686
3
Назад във времето, когато се завръщам...
Виждам едно дете, седи на стол и гледа синьозелените върхове на планината.
Вълшебна е силата на детските спомени. Току те придърпат за сърцето и кажат: Върни се, ела, ще се разходим пак до Въртолията, ще пием вода от кладенчето. Да пошетаме към Оброчището до ...
Виждам едно дете, седи на стол и гледа синьозелените върхове на планината.
Вълшебна е силата на детските спомени. Току те придърпат за сърцето и кажат: Върни се, ела, ще се разходим пак до Въртолията, ще пием вода от кладенчето. Да пошетаме към Оброчището до ...
729
5
Срещнали се Доброто и Злото на една красива поляна. Отстрани имало красива елхова гора и ручей, който заедно с птичите песни огласял околността. Доброто било цялото в бяла премяна, с чудна коса и красиви очи, с чисто, искрено лице. Злото излъчвало черно-сиви нюанси от своята пелена, покриваща снажно ...
592
Пред "пианкото" също се трупаше много народ. Върху кръгла маса, с различно оцветени триъгълници, бяха поставени лотарийни билети. Леко завинтена пръчица, с перо на края, се въртеше и перцето докосваше пироните. То спря пред шареното шекерче. До другите пирони се виждаха изсъхнало от стоенето локумче ...
632
Тогава, когато изгубиш смисъла, когато изгубиш себе си, заедно с него...
Тогава... след любовта...
Страхът се просмуква в кожата ти...
Самотата затяга стоманените си окови около душата ти...
Искаш да дишаш, но не можеш... не и без него... ...
Тогава... след любовта...
Страхът се просмуква в кожата ти...
Самотата затяга стоманените си окови около душата ти...
Искаш да дишаш, но не можеш... не и без него... ...
1178
3
(или как събира Любовта)
Нарекох дъщеря си Жидо - исках името й да носи по малко както от мен, така и от моя мил Дидо. Сърцето ми се свиваше, защото след шест месеца трябваше да се върна при него. Това, разбира се, беше жадуван миг, но как можех да оставя моята малка вещичка? Е, щях да му мисля, ког ...
Нарекох дъщеря си Жидо - исках името й да носи по малко както от мен, така и от моя мил Дидо. Сърцето ми се свиваше, защото след шест месеца трябваше да се върна при него. Това, разбира се, беше жадуван миг, но как можех да оставя моята малка вещичка? Е, щях да му мисля, ког ...
661
5
Чаршафите прошумоляха като пролетна трева. Голото тяло на Магдалина се плъзна леко по тях. Червените й къдри пролазваха по съблазнителния овал на развълнуваната от ласките гръд. Стана, изпъвайки копринените чорапи по меките бели бедра. Нахлузи късата черна рокля, някак по навик, за да не е съвсем го ...
2110
10
Думите - за пръв път спокойни и честни, за пръв път без убийствена ирония и многозначни изречения, не довели до разбиране.
Думите - какво направих, за да е различно, какво осъзна, за да загърбиш любовта си към себе си, надделяваща над тази към мен, къде е причината, за да признаеш това, което чакам ...
Думите - какво направих, за да е различно, какво осъзна, за да загърбиш любовта си към себе си, надделяваща над тази към мен, къде е причината, за да признаеш това, което чакам ...
829
1
Две красиви момичета. Къси поли. Токчета. Грим и червило. Като кукли се движат и всички след тях се обръщат. Гледат ги и им се чудят как може да са толкова красиви, но никак щастливи. Седят всяка вечер на пейката в парка и смеят се, не защото са много щастливи, а защото галона в ръката е празен почт ...
928
Мрачни са дълбините на моята душа. В мрак е осеяно цялото ми съществуване. Аз съм сянка,която броди без да намери покой за себе си. Може би ти си единствения, който е способен да ме види. Но с какво си по- различен от другите хора та ме забелязваш, та виждаш и невидимото? Дали това не значи нещо? А ...
841
2
Какво съм аз....
... за теб
Аз съм тръпката, преминала през тялото ти, когато потънало в спокойствие спи...
Аз съм малката струйка вода, стекла се по брадичката ти, сякаш избягала от нещо важно, което предстои...
Аз съм последната капка от дъжд буреносен, която свенливо докосва лицето ти, което, кой ...
... за теб
Аз съм тръпката, преминала през тялото ти, когато потънало в спокойствие спи...
Аз съм малката струйка вода, стекла се по брадичката ти, сякаш избягала от нещо важно, което предстои...
Аз съм последната капка от дъжд буреносен, която свенливо докосва лицето ти, което, кой ...
944
2
Мрачни спомени
Там, откъдето идваше тя, емоциите бяха нещо долно, безполезно, нищожно.
Тя обичаше тези, които трябваше и помагаше на тези, които не заслужават дори един нейн поглед, усмивка и, още по-малко, една нейна сълза.
И всеки път тя се раздаваше, страдаше и чувстваше със и за всички тях. Но т ...
Там, откъдето идваше тя, емоциите бяха нещо долно, безполезно, нищожно.
Тя обичаше тези, които трябваше и помагаше на тези, които не заслужават дори един нейн поглед, усмивка и, още по-малко, една нейна сълза.
И всеки път тя се раздаваше, страдаше и чувстваше със и за всички тях. Но т ...
1122
“Ода на глупако”
“Под сенкята на капата”
Пишат, че този де – бюрократо – бил от века. Де бре, яз сум си от памтивеко! Ке субереме, па че се сберем – те го целио свет.
Нищо не ми е свидно, само дека ще си дам акъло, дето що си требе и да му го налееш на човеко, па друго ти не требе! И сум си язе “вен ...
“Под сенкята на капата”
Пишат, че този де – бюрократо – бил от века. Де бре, яз сум си от памтивеко! Ке субереме, па че се сберем – те го целио свет.
Нищо не ми е свидно, само дека ще си дам акъло, дето що си требе и да му го налееш на човеко, па друго ти не требе! И сум си язе “вен ...
823
1
Момичето седеше срещу мен...
През сълзи разказваше за него, за това, колко го обича и колко го мрази, колко много иска да си го върне, въпреки че знае, че да са разделени е по-добре.
Бяха прекалено силни... Не правеха компромиси. Просто се обичаха... въпреки всички, въпреки всичко... Но най-вече въп ...
През сълзи разказваше за него, за това, колко го обича и колко го мрази, колко много иска да си го върне, въпреки че знае, че да са разделени е по-добре.
Бяха прекалено силни... Не правеха компромиси. Просто се обичаха... въпреки всички, въпреки всичко... Но най-вече въп ...
1019
3
Добро и Зло
"Всички дела - и добри, и лоши
намират своето място в света"
Вантала (китайски философ)
Елина беше само на дванадесет, а вече беше разбрала, че смъртта е част от живота - наскоро бяха погребали майка й и баща й. ...
"Всички дела - и добри, и лоши
намират своето място в света"
Вантала (китайски философ)
Елина беше само на дванадесет, а вече беше разбрала, че смъртта е част от живота - наскоро бяха погребали майка й и баща й. ...
1029
13
Краката й бяха пухкави бели облаци, талията - жива амфора, гърдите й - едри и здрави планини, шията - лебедова, очите - синьо, безпощадно небе, а косите й - спуснати върбови клони.
А душата й беше храм.
Прекръстих се и влязох.
Беше красиво. Като в приказка. Не трябваше да го правя. Едва сега го разб ...
А душата й беше храм.
Прекръстих се и влязох.
Беше красиво. Като в приказка. Не трябваше да го правя. Едва сега го разб ...
749
6
Мелиса сътвори свещ и я закрепи на едно клонче, горе-долу на височината на гърдите си. Свещта бе полупрозрачна, създадена от магия, но пламъчето ù бе достатъчно ярко, за да виждат добре лицата си. Маркус се вгледа в очите на Мелиса и се опита да прочете мислите ù. Познаваше хора, които наистина влад ...
1182
1
1
Мразя
Мразя, когато се надявам, но напразно. Мразя да обичам, но да не признавам. Мразя, когато се правя, че не забелязвам нищо, а пред очите ми е всичко. Мразя, имайки нужда от нещо невъзможно за мен, което в действителност е напълно реално. Мразя, когато се възползват от мен. Мразя, когато се опит ...
Мразя, когато се надявам, но напразно. Мразя да обичам, но да не признавам. Мразя, когато се правя, че не забелязвам нищо, а пред очите ми е всичко. Мразя, имайки нужда от нещо невъзможно за мен, което в действителност е напълно реално. Мразя, когато се възползват от мен. Мразя, когато се опит ...
914
1
1
Днес и утре в живота на един зависим
Пак гледаш през мен, а не ме виждаш, с поглед отнесен, зашеметен. Въобще съзнаваш ли, че още съм тук?
"Има ли смисъл, щом няма значение?" питал си ме толкова пъти и двойно повече съм ти отвръщала, че не знам .
"А ще останеш ли?" бе следващият въпрос и аз винаги о ...
Пак гледаш през мен, а не ме виждаш, с поглед отнесен, зашеметен. Въобще съзнаваш ли, че още съм тук?
"Има ли смисъл, щом няма значение?" питал си ме толкова пъти и двойно повече съм ти отвръщала, че не знам .
"А ще останеш ли?" бе следващият въпрос и аз винаги о ...
808
Милена се приближи седна до леглото на мама и рече:
- Здравей, лельо Ленче, с теб май цели две години не сме се виждали.След това хвана изтощената слабичка и трепереща ръка и я целуна. Помилва я по лицето, както се милва болнаво малко дете, и я притисна към себе си.
- Виждаш ли на какво съм заприлич ...
- Здравей, лельо Ленче, с теб май цели две години не сме се виждали.След това хвана изтощената слабичка и трепереща ръка и я целуна. Помилва я по лицето, както се милва болнаво малко дете, и я притисна към себе си.
- Виждаш ли на какво съм заприлич ...
3805
15
Под нежното сияние на юлската луна, един тъмен силует прибяга плашливо по протежението на мрачната улица. В тези часове никога не можеш да си сигурен дали е човек, или котка. За мен беше просто силует. Черно-белезникав, тук-там проблясващ. Реших, че трябва да е било жена - беше прекалено дребно, за ...
1339
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
