3.04.2009 г., 8:33 ч.
* * *
И времето лети и не пита. Хората не забелязват какво се случва наоколо. Всеки е замислен за собствените си проблеми. А малките неща? А усмивките?
Празнота и мрак настъпват и земята тъне в тях.
Хората намръщени пристъпват към желания за грях.
И всичко сякаш става черно. Земята почва да тъжи.
Усмихват се единствено децата.Безгрижни,незнаещи дори.
Настъпва царството на злото. Грозни гарвани прелитат.
(Допълване картината със смисъл и още злоба за настроение.)
Усмихваме се! Смеем се на глас.
И лъжем всички. Себе си дори.
Навярно по-добре е за самите нас,
когато целият свят скърби.
Преструване се на щастливи. Играем си на непукисти. ...
Празнота и мрак настъпват и земята тъне в тях.
Хората намръщени пристъпват към желания за грях.
И всичко сякаш става черно. Земята почва да тъжи.
Усмихват се единствено децата.Безгрижни,незнаещи дори.
Настъпва царството на злото. Грозни гарвани прелитат.
(Допълване картината със смисъл и още злоба за настроение.)
Усмихваме се! Смеем се на глас.
И лъжем всички. Себе си дори.
Навярно по-добре е за самите нас,
когато целият свят скърби.
Преструване се на щастливи. Играем си на непукисти. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Станка Георгиева Всички права запазени
Предложения
-
-
Долавям тежък, скърцащ звук – забива завистта в деня ми нокти. За мен ли си дошъл в зори дотук? Попъ...
-
Сгъстяват се боите на нощта и тежко диша старата надежда. Зад нея път, пред нея самота - това в коет...
-
Защо най-близките си, боже мой, най-лошо ги раняваме при допир? Първан Стефанов Защо ли трябва да го...
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
