Понякога лежа прострелян
в постелята на тишината –
когато вън мъгла се стеле
и няма сън.
Душата...
Защо ли не успях да я намеря?
Гръм и мълнии!
Нима сънят е някаква прищявка?
Каква душа, момченце скъпо?...
Настъпило е време за оставка!
Напъпили са пресни цветовете,
очите на жените ни обичат. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация