27.08.2019 г., 14:41 ч.

Борба с огледало 

  Поезия » Философска, Строги форми, Друга
1086 0 0

Човек неспокоен в легло от стремежи
се носи към края из нежни мъгли.
И жалък глъч от безцелни брътвежи 
съпровожда болезнено кратките дни.

 

Живот неспокоен протяга ръце-
вовеки проклет лъч светлина
изписва страх на доволно лице.
Идваме сред щастие чезнем сред тъга.

 

Плам на стремеж, плам на желание
и една безнадеждна борба с огледало.
Вложена надежда във всяко деяние
да бягаме не към край, а начало.

 

Още от както сме в тази вселена 
носим тревога, с нея  вечно вървим.
Тревога, от времето ли родена?
Или от неговия край непоносим

 

Една безнадеждна борба с огледало,
още незапочнала, загубена безкрайно
познава съществото още края не видяло
и че всичко що дъх поема е нетрайно.

 

Кратко, почти безсмислено вървим
и къде ще стигнем от началото е ясно.
Пътят е единствен и незаменим
и за мъдрия пътуването е прекрасно

 

Безсмислени ли са мечтите ни нетрайни,
щом без тях остава само сбогуване?
Безсмислени ли са илюзиите омайни,
щом безсмислието осмисля цяло съществуване?

© Иван Ненов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
  • Аз просто искам да те имам, поне за ден, поне за час. Да шепна само твойто име, да чувам само твоя г...
  • Почука циганката есен и : Влез! - докато изрека, извика ми през смях и песен: Дай да ти гледам на ръ...
  • Спести ми закъснелите вини и думите – банално неудобни. Домът ни в битието се стесни а ние се превър...

Още произведения »