Сърце мое плаче като река от безброй танцуващи езера.
Край тях черни тревички треперят и бисери на мъки и вяра със своя танц леят.
Оглеждат те тихичко всичко
и красота намират те в хорското нищо.
Крие се там нещо, ала все никой нищо не знае!
....
Гледат се черните кротки тревици и стоплят с туй злато техните мили душици.
........
Няма ни лъч, ни някакъв мъничък негов къс.
.....
Дъжд отвреме навреме се лее.
......
Гледат ли, за кого гледат тез малки душици, злато от песен из въздуха във леден вихър се
лее.
© Велла Неделчева Всички права запазени