Отричаме, но противно приказваме,
уж мълчим, а при възможност на драго
сърце рецитираме,
уж сме си верни, а като паднем няма
опора да ни изправи.
В другите търсим вина, а ние сляпо
грешим.
Породена завист, откъде?
Ирония на съдбата? Ха. Или по-скоро
човешки безпорядък?
И за безгрешни се мислим. А дори на
съвестта ни не тежи за сторена лошотия. ...