Цирк... поглед... и мисли...
Българско знаме се ветрее,
вятърът палавник тук се скита...
Цирк Йорита виж при нас гостува,
флагът от купола се вълнува...
Колко радост в детските очи,
как пътуващият цирк ни носи...
Колко думички, колко въпроси...
и питат юначетата боси...
Фургонен живот, конче на паша,
смешникът с любов... кученца храни...
Скитащ живот... и много любов,
ех, сърца като моето храни...
Как отмери старият часовник
времето отминало... незабравимо...
Малкото момиче... с плитки лъчисти,
днес посребрено... мислите листи...
P.S. Поклон на артисти и хора по манежа сърдечно!
Любовта към цирка си остава вечно...
© Елена Калчева Всички права запазени