Patrizzia (Надежда Ангелова)
2237 18515
15.12.2021 г., 11:48 ч.  

Cтих от зимните мъгли 

  Поезия » Философска, Строги форми
441 2 7

На пейката, от снощен сняг прикрита,
седи тъга. Увесила е нос.
Кръстосани, следите на врабците,
описват в кратки щрихи делник прост.

 

А тя дори не смее да попита
случаен минувач, що с поглед кос
следи пътечка – тъничка, извита
и стъпките му – пушечен откос,

 

раздират на снежинки тишината,
иглички падат. Борови. Дали?
Тъгата е отколешна позната,

 

от нея сняг в косите ми вали.
Аз– зъзнещ  сив врабец  и посред лято,
чирикам стих от зимните мъгли.

 

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Митко, Красе, благодаря ви!
  • Хубаво е на твоята страница, макар да е тук персонифицираният образ на тъгата, а и при теб образът на отронения есенен лист/типичен образ на самотата и отчуждението, на загубеното място в света/ е заменен с борови иглички, които привнасят една нова и различна асоциация за човешката болка. Поезия на внушението, намека, загадъчността, асоциациите с улавяне на скритата същност на нещата и вътрешния свят на лирическия Аз. Пейзаж на човешката душа.
  • Твоята стихия е прозата, сенсей. Благодаря! Радвам се, че ти харесва, Таня!
  • Хубаво пишеш ! Браво, Наде!
  • Много приятно! Който може - го може. Който не - човърка като мен свободен "стих".
  • Благодаря, Маркони!
  • Прекрасен стих, Наде !
Предложения
: ??:??