От мрак и пепел съм роден,
сред пламъци и жупел съм живял.
От обгорената ми плът все още си личи,
изпитание, което съм преминал.
Изпитах агония и ужас
във време - хиляди години
с единствена самотна цел
да покоря Oгненият Ад.
И дойдох на тази земна твърд,
родих се сред хора и животни.
Преминах я на длъж и шир,
за да покоря азе и земята.
Почувствах въздухът студен
в Алпи, Хималаи и Тибет.
Усещане на пролетно ухание
в Рила, Пирин и Родопи.
Запознах се с въздуха сред таз земя,
за да стана и негов господар.
От дъски сковах си сал,
събрах по капка в чаша
от морета и реки.
Добавих също и от езера,
блата, оазиси
и все що има там вода,
но щом преплувах аз и океана
и прибавих негова вода,
изпих я чашата с отвара
и станах владетел на водата.
Слязох аз от небесата
или май излязох изпод земята.
Забравата е жертва за това,
че въздигна се моята душа.
И след този странен-мрачен ден,
след часовете между мракът и сумракът,
щом изгряха първите лъчи
разбрах, че Бог съм на своята душа.
Виктор Димитров
© Сейтън Димитров Всички права запазени