28.09.2019 г., 13:17 ч.

Далече... (Terra Incognita) 

  Поезия » Пейзажна, Друга
392 0 0
(Terra Incognita)*
Далече!...Далече!... Далече!...
И толкоз далеко, че там
не стига и Вятърът вече –
от ярост и страст обладан...
И птиците там не попадат,
и не може да се лети,
когато крилата пропадат
и гравитацията тежи́...
А там, във Вселенното нищо,
загиват дори и звезди,
където Безкрая разнищват – ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Коста Качев Всички права запазени

Предложения
  • Живея в спомена за първата ни среща. Той стана моят първороден дом. Очите ти ме гледаха горещо. Поис...
  • Нощ е. Отново припламват звездите над моя ефирен сумрáк. Вече те вкусвам и знам, че ще скиташ из мои...
  • Какво е казал змеят людоед? ,,Послушат ли ме, всичко е наред. Вода ще пускам, само по лъжица, но иск...

Още произведения »