Тамо нейде във гората,
насред клони и листа,
импозантно си стоеше брястът,
а до него малкото дърво.
Долу си стоеше то,
но здраво бе преплело се,
за краткото си съществуване,
с корените на исполина.
Той все небето с ръце докосваше
и не виждаше пред себе си,
а дървото си растеше
и почти порасн… - ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация