25.09.2008 г., 6:30 ч.

Душата ми 

  Поезия » Философска
574 0 1
Душата ми отдавна си отиде,
отдавна нямам нищо в този свят,
погребах я и бързо си заминах,
останах само с болка и тъга...
Душата ми отдавна ме намрази,
намрази самотата, лудостта,
боли ме, но не спирам да си казвам,
че искам да убия любовта...
Лъжата, дето срина ми живота,
лъжата - истинският Дявол в този Ад,
аз искам, искам пак да я изпитам,
тази любов, която уж изгражда красота...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивона Иванова Всички права запазени

Предложения
  • Остана на баира само църквата, надвиснала над мрачната безбожност. А долу в тишината стенат мъртвите...
  • Аз много пъти бърках. Много пъти… И все си мислех… колко съм безгрешна. Забравих да се вслушвам във ...
  • Сняг от ябълков цвят. И отново април е. Пак се вглеждам назад: Господ в мене повил е чист и чакан жи...

Още произведения »