Лятото, тъжно склонило глава,
напуска нещастно тази земя.
Спира внезапно,
поглед премрежва…
Есента - ето я,
бавно пристига.
Над света тя властва,
подтискащо и мрачно…
Студът и липсата на слънце
вкарват всеки във депресия.
Но погледнато някак чудновато,
тя покрива света със злато.
© Марин Маринов Всички права запазени