Есента...

С мълниите огън стъкнаха

Северните ветрове

и очаквано домъкнаха:

„Есенните светове́“...

Сякаш глутници в нощи́те

всеки вятър с бяс реве

и се гонят из горите –

като диви зверове́...

Изведъж и земетръсна

разпиля се красота

щом разкошен грозд откъсна

вихър, бродещ в самота...

Есента с талант нашари

пак горите със финес,

но разчо́пли болки стари –

уж забравени до днес!...

После вдъхна на цветята

с чар упойващ аромат,

а превъра и Луната –

в диск от слънчогледов цвят...

... но като гердан нанизан

ще се заредят едни:

със пресилен оптимизъм

идващи капризни дни...

Ще се радваме когато –

в някакъв момент поне́ –

Слънце грейне, щом мъглата:

духнал вятър отнесе́...

И какво от днес нататък

във Живот със ветрове!?...

Всеки път ли ще е кратък –

дето сутрин ни зове́!?...

... Вече много по-раними

чувствата ни може би́ –

в пътища необясними

Есента ще подмени́...

И в „добавеното“ време

може „вечната“ любов –

първа в „Пътят“ да поеме

да си търси „За́вет“ нов!...

Но не ще и́ бъде лесно,

че във всеки нов завой

няма нищо интересно

за да и́ предложи той!...

Удивително еднакви

пътищата са сега:

и далечни, и очаквани –

все забулени в мъгла...

И мъгла се стеле сякаш –

тъжен, траурен покро́в

и да свие вятър чакаш,

търсещ „Новата“ любов...

... Знаем, че ще има но́щи,

във които като в сън,

(но недосънуван о́ще)

ще ни тегли пак навън

и за лятото ще жалим

с топлите му щури дни,

във небето пак да палим:

падащи безброй звезди...

Есента е Неизбежност

с вятър, със мъгли и с дъжд,

но и:

с Подарена нежност –

преживяна неведнъж...

Идва тя и пребогата

с много щедрост в Зрелостта:

с плодовете  и с цветята...

... В семената: с Мъдростта!...

Есента е за да вникнем

в Про́мисъл привидно строг:

„Пак Животът да поникне –

как е мислил мъдро Бог!...“

А Животът е „цикличност“

и във гози нов сезон,

тука всички галактични

сили действат в унисон...

Но от мисълта ни „втри́са“

и от „страшният“ въпрос:

– Щом Земята извърти́ се

по небесната си ос –

ние пак ли ще сме тука

умъдряли след това,

а Животът ще е слу́ка

в старите си правила́?...

Пак ли ще си бъдем земни –

не „безплътни духове́“?...

Влюбени и безпроблемни

вече в Нови ветрове...

Епилог:

... без да пита, без да хлопа

просто Есента дойде́

днес, а с нея във Живота

и Въросът: Накъде́?...

Но без отговор реален

са въпросите безброй

тук за Вечността оставени...

... А от тях е част и той!...

04.10.2019.