Иди, за да разкажеш, че ме има,
на всичките морета до брега
и до реките буйни, несломими,
сред пясъка разнежен с топлина.
Иди, за да разкажеш, че ме има,
до ледените остри върхове,
които се не плашат ни от зима,
нито от гладни, вълчи ревове.
Иди, за да разкажеш, че ме има,
дори и в непристъпната гора,
сред смърчовете със безмерна сила,
сред дъбовете с блага хладнина.
Иди и нека всички да узнаят,
че има тук един злочест човек,
не ще пристъпи портите на Рая.
Пред себе си, за честност дал обет!
© Данаил Таков Всички права запазени