Какво ни даде любовта ни -

освен сълзи и мъничко омраза?

Какво направих - да те имам,

от себе си да те запазя?

Подхвърляхме си нежност с думи

и даже празни есемеси,

но нещо има помежду ни,

защото още знам къде си...

В затвор сърцето те осъди

и, може би, виновна съм, не зная...

Как исках да избягам с тебе

и двама да открием рая...

Какво ни даде гордостта ни -

самотни дни, изпълнени с победи?

На кой му  пука за успеха,

щом в нощите въртим се бледи?

И мразим даже и съня си,

предателят отново ни събира,

а после будим се нещастни,

защото всеки знае - времето не спира.

Отново тръгваме по пътища,

разбиваме задънени улици,

кръвта в главите ни напира

и молим се да бъдем птици...

Какво ни даде любовта ни?

Крила на ангели в морето,

удавихме се с тебе гордо,

макар жадуващи небето...

И спирам се под сянката на свойта съвест,

тя пази ме от любовта,

но може ли за миг да я забравя

и пак със тебе да горя?

Жестоко може би изглежда

да търся път назад,

но пулсът ми отново ме подвежда

и падам в своя Ад...