Жълтурчета сред килим от глухарчета-

вълшебни, кристални топчета!

Две се пръскват и зарята гръмва.

Безброй снопчета във въздуха,

падайки подават ръка за танц, докато се съмва.

Листата на дърветата са виолонистите, когато духа

и мексиканска вълна си правят храсти

Вали, вода ми се изпарява до дъга в небесата,

редат си соларни ефекти фантастични благодарности.

Облаците се гушкат и с тях и пада завесата.

Приказно е, само момина сълза тъгува,

мечтае на сцената да празнува.

Трилистни детелини хвърлят кал обидно

върху четирилистните, а те си пеят свидно.

Винаги до снимката на любимия с бегония нежно

символът на щастието се усмихва.

Божурите пък се разперват небрежно,

за да скрият тези съкровища и шума утихва.

Бутат себе си, девойка се оглежда:

циклама, хризантема, роза - всеки предсказва.

Слънчогледът отвисоко, като слънце поглежда

и всяка семка житейска мъдрост разказва.

Всеки пуска своя чар и се надува,

килим от мечти се жадува.