13.11.2010 г., 9:05 ч.
Много голям...
Изпръхнали бразди,
повили семенцата –
спотаената
магия живот,
изпръхнали бразди,
изпълнили душата
с крехка надежда
за мир и възход
и скромен човечец,
забърсващ потта си,
отруден, очукан,
тъй честен и прям,
че гледа ме
право в очите
и е много,
ама много голям.
© Росица Танчева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Петя, благодаря и за поздравленията, по повод стихотворението ми "Много голям..."!
-
Поздрави, Роси!
-
Благодаря, Мариан!
-
Тошко, сетих се защо спорим! Невен Стефанов /garvancheto/ на единадесети ноември е публикувал в този сайт хумористичния си разказ "Спор по български". Данчо Дюшемето и Киро Късото за какво мислиш, че спорят? )))
Идеми Дойдеми и Плами, каквото и да правя, все нещо и на някого няма да се хареса, но дано в дефектите да се открие чарът на "Много голям..."
Приятна вечер на всички! -
питайте го за правилото за определителния член в българския и ще сте сигурни, че не е....ако вие го знаете де....
ето, тоше, помагам ти
;Рр
/много ми е лигаво, сори, ама виж във форума какъв кеф открих... не мога да се стърпя след прочита му..../ -
Тошко, тук, разбира се, не става въпрос за мода (и затова май трябваше да сложа кавички преди), а за това как трябва да подредиш думите, за да предадеш най-точно чувствата си
Роси, на мен преди ми допадаше повече -
Браво за редакцията! Радвам се, че проведохме този разговор. Успех!
П.П. И стига сте ме набеждавали, че съм филолог -- не съм бе, хора. -
Тошко, не зная за модните тенденции в поезията и това си е самата истина. Плами ме разбира, защото и тя не е следвала филология, а литературата е нейно хоби, както и фотографията. Ти със сигурност разбираш много повече от мен от поезия и затова реших да те послушам и да редактирам стихотворението - то вече е във формата, която повече ти допада. Чудя се защо спорим?
-
на мен това ми е забавно:
"тъй честен и прям, / че гледа ме / право в очите"
-
Искам да говорим за поезия, не за това ти какво не си учила или с какво щял съм да се занимавам аз.
Това, че чувствам поезията, не ми пречи да разсъждавам над нея. И мисля, че е така и при други хора. Винаги трябва да се разсъждава, иначе по-далеч от безсмисленото "харесах!", "хубаво!", "великолепен стих!" не се стига.
Благодарила си на Плами за "разбирането". Един вид, аз не разбирам? А уж знаете, че модата е за хората, дето сами не могат да решават. -
Тошко, обичам да чувствам поезията, а по-рядко - и да разсъждавам над нея. Когато нещо в даден стих докосне душата ми, най-непосредствено изказвам възхищението си. Ако исках нещо повече, щях навремето да следвам някаква филология, бъди сигурен. Четенето и писането на стихове, както и на проза, ми прави удоволствие, доставя ми духовна наслада, хоби ми е. Ти сигурно професионално се занимаваш или ще се занимаваш с литература, защото още сега правиш сполучливи преводи, е, аз не съм професионалист, а просто съм човек, който обича да чете и да пише - за собствено удоволствие. Всъщност, реших да те послушам и да редактирам стихотворението - то придобива формата, която повече ти допада.
-
"стихотворението ми е оставило следи в душата ти" -- ето това са "псевдо-дълбоки" истини. На ден по тон такива се изливат в сайта.
Аз казах защо не харесвам писането на по една дума на ред. Ти пита какво мислят другите по въпроса, но не последва <b>аргументиран</b> отговор.
Тука не става въпрос кой какво образование има, още по-малко какви синове. Просто повечето автори и коментиращи <b>отказват</b> да разсъждават над поезията. Предпочитат да раздават прегръдки и "имаш красива душа". -
Тошко, аз имам особено влечение към прозата. Идеята от стихотворението съм развила и в части от романа си "Осъзнаване", и в някои мои къси разкази. Мисля, че горното стихотворение може да бъде представено добре и както първоначално съм го публикувала, и както съм го променила по-долу, и както Ивон го е цитирала.
Андромаха щеше да предложи още начини за по-успешно представяне, сигурна съм, защото поезията е нейната стихия. Не съм завършила филологическа специалност, но чак пък глупости не съм писала. Винаги много мисля и никога не меля, макар че понякога ми се иска да си позволя и меленето!))) Разбирам те - имам двама сина на твоята възраст. -
Това са глупости -- и от проза може човек да има спомен. Но, както казах, тука се мелят псевдо-дълбоки истини, вместо да се мисли.
-
Права си, Ивон. Ако текстът не въздейства достатъчно след прочитането, това означава, че авторът не е успял нито със съдържанието, нито с формата. Радвам се, че стихотворението ми е оставило следи в душата ти. Благодаря!
-
Изпръхнали бразди, повили семенцата –
спотаената магия живот,
изпръхнали бразди, изпълнили душата
с крехка надежда за мир и възход.
Роси, за мен е важно какво остава след прочетеното, а стихът ти е хубав! -
Според мене така е по-добре. Много по-естествено е. А отделянето на "и е много" на собствен ред е въздействащо. В коментарите това не е възможно, но ако се сложи отстъп пред тоя ред (според мене) ще е още по-добре.
Разбира се, че трябва да има хармония между форма и съдържание! В поезията формата играе изключително голямо значение за изграждането на общото значение, тя се наслагва върху съдържанието, придавайки релефност -- някои думи се подчертават (например римуваните), на други се придава характер на фон.
И аз искам да чуя размисли по въпроса, но мисля, че повечето хора просто ще кажат "така ми дойде отвътре". Ако изобщо нещо кажат. -
Изпръхнали бразди,
повили семенцата –
спотаената
магия живот,
изпръхнали бразди,
изпълнили душата
с крехка надежда
за мир и възход
и скромен човечец,
забърсващ потта си,
отруден, очукан,
тъй честен и прям,
че гледа ме
право в очите
и е много,
ама много голям.
Тошко, по-добър ли е този начин на подреждане? Интересно ми е какво мислят по въпроса и други откровенци? Формата трябва да допринася за въздействащото представяне на съдържанието.
Ваня, Гинка и Плами, сега видях вашите отзиви, за които ви благодаря, както и за разбирането на Плами - защо понякога се пише с този начин на подреждане. -
Разбирам я тази мода, Роси И аз пиша понякога така... Поздрав за стиха!
-
Поздрав Роси!
Великолепен стих! -
Именно в това е проблемът, според мене -- поставяне на акцент върху всяка дума обезсмисля самия акцент. Става все едно да пееш песен само с една нота -- колкото и да е хубава нотата, песента няма да се получи.
-
Ивон и Руми, благодаря!
-
Хубав стих!Хареса ми!
-
Водолея, Евелина, Веска, Тошко, Николина и Светлана, благодаря за отзивите! Тошко, относно начина на подреждане - "тая глупава стъпаловидна мода", както ти го наричаш, аз мисля, че тя спомага, за да се подчертае значението на всяка дума. Така, след всеки стих, се прави кратка пауза. Не съм по модите, но считам, че това е подходящ начин за подреждане, с оглед постигане на желаното внушение. Благодаря за мнението ти, което е важно за мен!
-
!*
-
хубаво,Росе
-
Ако и го беше подредила като хората, ами не по тая глупава стълповидна мода.
-
...!!!
-
Тези хора наистина са НАЙ-ГОЛЕМИТЕ! Поздрав!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
