10.09.2021 г., 18:38 ч.  

Може би 

  Поезия » Философска
300 4 8

Дъждът един поема риска,
да ни оплаче неведнъж.
Ридае ли, или се киска?
Че кой го знае? Просто дъжд.

Раздира ризата небето,
а уж дъга бе обещал,
но все едно е общо взето –
там, долу са сандък и кал.

Подгизналите изпращачи,
забързват свели са очи.
Дори и някой да заплаче –
от този дъжд не си личи.

А аз живях като за трима
и любих, и мечтах, и пих.
Наметка топла в ледна зима,
ще ви остане – моят стих.

Когато пролетта научи,
дъждът да пее "Let it be",
кой знае, може да се случи
и да се върна. Може би...

 

https://youtu.be/nt9uBlRuBPw

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Отнасят в сандъка формата.
Променливата.
Годините рисували са
върху нея.
Промени – ...
  271  12 
Кой знае, може и да няма,
ни расо, нито оплаквач:
зелена, слънчева поляна,
едно дърво, един кълвач,
до дупка изкълвал душата, ...
  463  20 
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??