10.09.2021 г., 18:50 ч.
Кой знае...
Кой знае, може и да няма,
ни расо, нито оплаквач:
зелена, слънчева поляна,
едно дърво, един кълвач,
до дупка изкълвал душата,
а тя все търсеща подслон,
че пътят водещ към сърцата
е бил единствения дом.
Остава малко, много малко,
по-кратко от изтръгнат вик.
Каквото дал е Господ - дал го,
а после взел го е за миг. ...
ни расо, нито оплаквач:
зелена, слънчева поляна,
едно дърво, един кълвач,
до дупка изкълвал душата,
а тя все търсеща подслон,
че пътят водещ към сърцата
е бил единствения дом.
Остава малко, много малко,
по-кратко от изтръгнат вик.
Каквото дал е Господ - дал го,
а после взел го е за миг. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация
Дъждът един поема риска,
да ни оплаче неведнъж.
Ридае ли, или се киска?
Че кой го знае? Просто дъжд.
Раздира ризата небето, ...
да ни оплаче неведнъж.
Ридае ли, или се киска?
Че кой го знае? Просто дъжд.
Раздира ризата небето, ...
379
4
8
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
