23.11.2015 г., 1:10 ч.

Молитва за всеки 

  Поезия » Философска
485 0 9
Господи, в душата си се вричам,
нека доживея сутринта.
Нека си остана пак момичето,
вярващо в щастливата съдба.
Нека със усмивка да посрещам
утрото с кристалната роса,
с полета на вятъра да тичам,
слънцето в дома си да внеса.
Нека да повтарям, как обичам
всеки миг омайна красота,
а с лъчите, във коси закичени,
да рисувам цветната дъга, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Мезева Всички права запазени

Предложения
  • Когато вече няма да ме има, аз зная, че не ще ти бъде лесно. Ще ме откриваш в най-случайна рима, във...
  • Аз много пъти бърках. Много пъти… И все си мислех… колко съм безгрешна. Забравих да се вслушвам във ...
  • От срещи и раздели, и вини, останаха по тротоара локви. И щом неволно вятър прозвъни, изнервено враб...

Още произведения »