Мърда още, шава

8.01.2022 г., 7:27 ч.

Поезия » Философска, Друга

5.0 / 16

668 6 13

Вятърът загръща голите си кълки,
щръкнали снежинки веждите му кълцат.
Дърпа от чибука, трескаво пресмята
колко още рокли ще смени Земята,
докато росата шушне и прокапе,
и човекът снежен изтърко́ли ка́па?
Зимата пристяга ледени навуща,
под око държи го, нищо не изпуща.
А сърцето тръпне, от любов припира.
Само да намигне Слънчо зад баира,
мигом се изстрелва пъргав като котка,
с рунтави мустаци, шапка идиотка, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Малка Тишина
Отвъд живот и смърт

Измамното усещане за дом на капчици изтича през улуците, след себе си оставя тих погром на светлини,...
Аз и ти интимно

Не ме разсейвай с приказки за старост, а просто за любов се подготви, защото изживявам втора младост...
Не съм виновен...

Аз дишам в рими, в стихове изливам това, което вдън душата пазя. Понякога е светло и красиво, поняко...

Още произведения »