На кладата

29.07.2018 г., 1:28 ч.

Поезия » Друга

5.0 / 5

400 3 4

Красиви думи казвах или смешни,
свещени мисли имах или грешни?
С мечти завързан съм – неизживяни,
а пламъците ми отварят рани.
И вихрените въгленови бури –
на кладата мъстителните хуни,
обвиват тялото ми с жар жестока
и ме понасят в бездна за порока,
родил се в тъмнина и вуду песни.
А всеки мисли си, че много лесни
са кодовете дето разгадават
душата – ала тя под ключ остава!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

"Л. като луна"
* * *

В зеленото на моите очи все още онзи тъжен спомен диша. След счупено - лепеното личи и връзвам си ръ...
Вплитане на обич

Ти си толкова малка и крехка. И светът ти е само добро. А аз вплитам съвети в жилетка да те пазят от...
Небе съм синьо

Тъй странни са пътеките в живота, изгубена и търсеща по тях вървя. Опитвам се и суетата да надскоча,...

Още произведения »