„Не се сърди на дъжда. Той просто не знае да вали нагоре“
Вл. Набоков
На дъжда не се сърдете, хора –
проекция на нечия мечта,
той не умее да вали нагоре.
Първична е на капките речта.
Закача се и иска да говори,
а ние го блокираме с чадър,
уплашени дали ще е пороен,
макар че се представя за добър.
Дъждът е откровение небесно,
което се изсипва върху нас.
Не си мислете, че е много лесно
да се разбираш с някого без глас.
На дъжда не се сърдете, хора,
не знае той нагоре да вали
и се разхожда сам и безпризорен,
Простете му, да спре да го боли!
27.04.23
Нина Сариева
© Nina Sarieva Всички права запазени