24.08.2021 г., 19:21 ч.

Pай – за неживеещи 

  Поезия » Философска
404 4 12

За краткия живот, почти до жътвата,
примигват все фенерчетата, малките,
та в ямите житейски да не хлътвате
но кой ти гледа – буболечки жалки те,

 

по жътва все полепват по диканите,
проглеждат нощем в светлината слепите,
а вие все слепци ще си останете
и рой светулки да ви сложат в шепите.

 

В неоновата джунгла, в градовете ви,
очите ви изтекли са, от взиране
бездушно телевизор вечер свети ви,
а чудесата – май са на умиране.

 

Една жена върви, върви сред нивите,
разтворила ръцете си светлеещи...
Където и когато да отивате,
дано да има рай – за неживеещи.

 

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Имаше една жена, която
събираше светулки във нощта,
а после ги изпращаше по вятъра
да осветяват хорските сърца.
Канеленият ирис на очите й ...
  1162  11 
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??