9.11.2022 г., 8:45 ч.
Пасторално без спомени
Една овчица пътя прекоси
и хлопката ѝ дрънкаше сакрално.
Селцето – като в репортаж банален,
отвъд баира кротко се стиши.
И в топлия кожух на есента
три къщици задълго ще се сгушат.
Но техните коминчета не пушат.
Зловещо зеят пътните врата.
Сама стоя край пламналия клен,
с видения, които корен нямат,
молци пируват с бялата премяна
на баба ми от сватбения ден ...
и хлопката ѝ дрънкаше сакрално.
Селцето – като в репортаж банален,
отвъд баира кротко се стиши.
И в топлия кожух на есента
три къщици задълго ще се сгушат.
Но техните коминчета не пушат.
Зловещо зеят пътните врата.
Сама стоя край пламналия клен,
с видения, които корен нямат,
молци пируват с бялата премяна
на баба ми от сватбения ден ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Валентина Йотова Всички права запазени
Предложения
-
-
С не малко хъс, безбожно къс, животът ни събира и разделя. Посипва с пепел. Слага кръст. Върти и нас...
-
Те те пращат на смърт, Капитане. На света не му пука за теб и нехае за твоите рани. Днес светът е па...
-
Очаквах те! И тази нощ копнях, и месеца изпратих да ти свети... Надявах се! За нежност си мечтах, но...
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
