9.11.2022 г., 8:45 ч.

Пасторално без спомени 

  Поезия » Строги форми
222 7 9
ПАСТОРАЛНО БЕЗ СПОМЕНИ

 

Една овчица пътя прекоси

и хлопката ѝ дрънкаше сакрално.

Селцето – като в репортаж банален,

отвъд баира кротко се стиши.

 

И в топлия кожух на есента

три къщици задълго ще се сгушат.

Но техните коминчета не пушат.

Зловещо зеят пътните врата.

 

Сама стоя край пламналия клен,

с видения, които корен нямат,

молци пируват с бялата премяна

 

на баба ми от сватбения ден

и върху наръч раздробена слама

със здрача ще поседнем двама.

© Валентина Йотова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??