Една овчица пътя прекоси
и хлопката ѝ дрънкаше сакрално.
Селцето – като в репортаж банален,
отвъд баира кротко се стиши.
И в топлия кожух на есента
три къщици задълго ще се сгушат.
Но техните коминчета не пушат.
Зловещо зеят пътните врата.
Сама стоя край пламналия клен,
с видения, които корен нямат,
молци пируват с бялата премяна
на баба ми от сватбения ден ...