За даване не ми остана,
да вземам и не пожелах.
Денят ми е дъга засмяна,
нощта ми – шепа лунен прах.
И оголяла простотата,
се свива тихо в крушов лист,
тя не е бедна, ни богата,
света поглежда с поглед чист,
каквото вижда, вижда ясно,
че все невидимо е, знай,
а видимото в миг прерасна,
в едно предчувствие, за край. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация