Празните

30.10.2024 г., 7:16 ч.

Поезия » Философска

139 4 4

Заспиват ниви, спомени предишни,
сънуват своето си тежко злато!
Останаха ли дирите излишни?
Как раждаше земята ни богато?!

Нали се пълнеха докрай хамбари,
за топла питка, вкусен хляб и песен?
Останаха от класовете стари
дъждовен дъх на късна, късна есен...

Онези празни класове се питам
къде прекършиха ръце и спряха?
Години дълги, дълго ще се скитам,
преди да разбера защо умряха.

Защо понесли сиво от простора
безплътни, празни и така сиротни,
напомнят сенки на тези хора,
дошли в света и тръгнали самотни!

Детелина И.Стефанова ✍️🍀

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Patrizzia (Надежда Ангелова)

2024-10-30T12:53:46+02:00

Хубаво! Много!
Ranrozar (Стойчо Станев)

2024-10-30T09:03:20+02:00

Носталгията живее в нас, докато сме живи:
шепне в непредвиден час спомени красиви...
tanq_mezeva (Таня Мезева)

2024-10-30T07:53:53+02:00

Носталгично по Добруджанското плодородие красота! Много ми хареса, Лети!
BoBoteva (Bo Boteva)

2024-10-30T07:38:13+02:00

Детелина, отново усещам Вашата обич и носталгия по плодородната земя и трудолюбивите хора на Добруджа! С много чувство и красота сте написала това стихотворение!