29.04.2017 г., 21:46 ч.

Прегърни ме, лъч... 

  Поезия » Пейзажна, Философска, Друга
941 1 4

Самотен лъч обгърна косите на една върба –

величествен зелен воал.

И полъх лек  през тях премина

сякаш с пръсти по завеса от кристал.

 

Фотьойла сложил съм на двора,

грамофонът стар отдавна сън не спи.

Дъждецът заедно с гласа на саксофона

допълва се; той бавно ритъма брои и

 

стича истината в ямите на мойто

съществуване.

Прегърни ме, лъч на свободата…

А после... приготви се за сбогуване! 

© Драгомир Лаброев Всички права запазени

28.4.2017 г. 

Драгомир Лаброев

Произведението е участник в конкурса:

Свобода, която не уврежда никого, е свобода »

15 място

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??