Живеем, умираме.
Давим се във мрак,
обзети от болка и тъга,
с мъничко любов,
но не и към света.
Каква е разликата:
роден, живял, умрял,
или нероден и неумрял?
Ангелите на живота,
от малки крилете им строшават,
заставени да скитат,
в епоха на разруха.
Ще отидем в Ада или Рая?
Отговор на въпроса няма...
И как да има, като ние
живеем в Ад и Рай според зависи.
Прераждаме се
и пак започваме от А до Я.
Във ново време и сред нови хора,
но роден е сам и сам човек умира,
гние постепенно до сетния си дъх.
Борим се за успех, кариера и развитие,
но живота губим постепенно,
а на сетния си дъх
живота виждаме на лента.
И се питаме отново
какво пропуснахме, че не успяхме?

Виктор Димитров