Пресътворение

6.02.2024 г., 8:58 ч.

Поезия » Философска

5.0 (3)

667 1 0

Намирам се в преломна безпредметност,
където смисълът е просто блян,
а мисълта ми е ограничена мимолетност
от спомени и щения на материален план.
Душата си аз вързала съм здраво
с дебелите въжета на страха,
изтъкани от тревоги и „кое е право“,
изплетени от съдниците на греха.
Как жадува тя да е свободна,
да разпери огнените си криле,
да литне ничия, сама, несродна
в безкрайносиньото непреходно небе. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Вдъхновение, събрано в шепа романтика
Огледало в душата

Тя е другата, зла, непокорна. Аз се будя, сънят ми се губи. Пише тя стих, след стих неуморно, с дъжд...
Копнеж

В небето четох. Тишината питах - как времето живее без сърце? Молитвите в безмълвие опитах от шепите...
На моя син

Прости ми, врабче! Моя мощ неукрепнала, черупката счупих, бе толкова рано... Косите ти скришом погал...

Още произведения »