Прокрадва се тихичко днес през градините
невидима есен. Рисува. Мълчи.
От злато пътека гради, за да минете
и гледа с разбиращи пъстри очи,
онези от слънце съвсем изруселите
и бързащи сякаш към бъдното дни,
разтяга почти до безкрайност неделите,
и времето уж неусетно мени.
А август разсърден фучи по поляните
лежи по канавките в туфи трева...
Душата му лятната ако не хванете,
то ранната есен ще стори това...