Пролетта се завърна.

Пристъпва на пръсти,

еньовче в косите си свила.

Всяка долчѝнка,

хълм и кория

в приказка мигом превърна.

В дънера стар

стопи се снега.

От влагата семе поникна.                                                       

Сноп светлина…

Живот се роди                               

от дива, ароматна вишна.

Високо в синевата  

щури - пощурели,

гонеха се облачета розови и бели.

И искрено, по детски,

без преструвки,

по вятъра изпращаха целувки.

Целунати, от свян

лалетата почервеняха.

Щурец засвири

под схлупената стряха.

Омаяни от аромат на люляци,

прегърнаха се двама влюбени.

И зазвуча симфония          

от цветове и звуци!

Порив за живот,

любов,

хармония

у всеки пролетта отключи.

Тя се завърна!

Уханна и нежна

мечтана като красива жена.

Всичко живо ориса,

и хора, и птици,  

с любов да свиват гнезда.