23.12.2014 г., 7:52 ч.

Родени сме 

  Поезия » Философска
717 0 0
Родена съм вовеки да обичам.
Да бъда част от звездната дъга.
След вятъра чудак да тичам
и дърпайки крилата му с ръка,
отново да го връщам във горите,
да черпя птиците със цвят,
земята рохка да поливам,
да няма във душите глад...
Родени сме вовеки да се смеем.
Да бъдем светли и добри.
С венци в косите си да пеем
и сбрали хорските очи, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Людмила Стоянова Всички права запазени

Предложения
: ??:??