Родена съм вовеки да обичам.

Да бъда част от звездната дъга.

След вятъра чудак да тичам

и дърпайки крилата му с ръка,

отново да го връщам във горите,

да черпя птиците със цвят,

земята рохка да поливам,

да няма във душите глад...

Родени сме вовеки да се смеем.

Да бъдем светли и добри.

С венци в косите си да пеем

и сбрали хорските очи,

да носим слава на Отеца

и той да бъде наш баща,

а който бяга от Агнеца,

не ще запази младостта.

Родени сме вовеки да се учим,

да пърхаме със мисли кат пчели

и в кошера да греят пити-

да  хранят нашите мечти.

Родени сме от светлината,

от вятъра, от звезден прах

и цялата Земя се чисти,

и няма ненаказан грях.