Измервам нощите
в крачки към теб
и ми липсваш,
и липсваш,
и липсваш!
Своенравна!
С колко думи подред
днес
ме стискаш,
обмисляш,
намисляш!
Не чакай!
Малко остана!
Светлините в тунела
поисках,
в тъмното
теб
все притисках!
И утре -
съвсем отрано,
легално,
реално,
в развой ще те хвана,
и ще те имам.
Наистина!
Или пък -
в истина?