18.10.2009 г., 7:11 ч.
Студ
Снегът навън напомня на молитва,
прошепната от устни на свещеник,
площадите са тихи, много тихи,
мълчат ненужно даже ветровете.
Небето е студено. Като камък.
Мъглите във очите му пируват,
дърветата са голи, мостът - празен.
забравени скамейките тъгуват.
Прозорците във стаята са тъмни,
мъждука светлината избледняла,
студът сковал е думите в прегръдка,
сама съм, ти си тук... Дали сме двама?
прошепната от устни на свещеник,
площадите са тихи, много тихи,
мълчат ненужно даже ветровете.
Небето е студено. Като камък.
Мъглите във очите му пируват,
дърветата са голи, мостът - празен.
забравени скамейките тъгуват.
Прозорците във стаята са тъмни,
мъждука светлината избледняла,
студът сковал е думите в прегръдка,
сама съм, ти си тук... Дали сме двама?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Эоя Михова Всички права запазени
Предложения
-
-
Уж е същият път. Като сребърна змия, криволичеща, се извива снагата му тясна, завой след завой. С пл...
-
Днес се събудих до теб, любими... Днес се събудих до теб, любими... в чувството на този поглед, в до...
-
Любовта ни удари се в тъмния ръб на времето, странно замръзнало и хладно се гледахме, обърнали гръб ...
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
