Светулките не вярват във химери

19.10.2014 г., 12:28 ч. 2014-10-19T17:41:43+03:00

Поезия » Друга

881 0 5

Облизвам устния с мекия ми връх,
(а краят е далече), на езика.
Попивам нежно медения мъх
и лятото зад ъгъла ме вика.
На двора две светулки се кълнат
една на друга във вековна вярност.
Зад ъгъла през мрака има път
и аз разбирам своята безкрайност.
Завивам със несигурни нозе.
Крилете ми са сигурни обаче,
защото зимата отдавна взе
единствения повод да заплача.
И кътам от зората на света
под потната си пазва твойто вчера -
убийството на всички мои лета.
Светулките не вярват във химери.
Зад ъгъла през мрака има път.
Горещото ме щави като в пъкъл.
На двора две светулки се кълнат
и спорят с мене, че светът е кръгъл.

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Valdemaro (Валдемар)

2015-01-20T11:32:07+02:00

Красиво. Много красиво. Поздравления
M1234567891 (Миночка Митева)

2014-11-04T15:51:37+02:00

Дълбоко чувство и надежда струи от стихотворението.Харесах!
radi. (Ради Стефанов Р)

2014-10-20T22:30:33+03:00

Лъчезарно
radiola (Рада Димова)

2014-10-20T14:24:40+03:00

Очудвам се, че няма коментари под това чудесно стихотворение, при това наградено!Поздравление, Ники!
Anita765 (Ани Монева)

2014-10-19T13:44:13+03:00

Хубаво, образно!
Само тук нещо ме спъва:
"убийството на всички мои лета."

Може би може да е само:
" убийството на моите лета"

Знаеш, че предложението ми е неангажиращо - авторът винаги има последната дума за думите си.