Ще седнем ли, Господи, с тебе на масата –
нали сме все хора, мъже и половина,
да разчупим парче хляб да нахраниме вярата
и кръвта да подсилим с поне чаша вино.
Молитвите, тях вече всички ги казах.
Благодарно, сърцето е изпълнено с обич.
Не прошка да искам, за друго те каня.
Излушай ме само за миг, ако можеш.
Накрая някой трябва да знае за нея –
онази жена, цял живот премълчана,
с която в едно душа и тяло ми пеят,
целуваща белези, самата тя ми е рана. ...