Понякога искам да викам и да чупя,
понякога искам щастие да си купя.
Душата ми от неволи е уморена
от трудностите в живота е оскърбена.
Объркана вървя напред
и съзнанието ми се губи навред.
Не тъга, ами същински отрови
сърцето ми е хванато в окови.
© Виолина Гергова Всички права запазени