2.02.2015 г., 0:44 ч.

Утре... да е друго време 

  Поезия » Друга
507 0 6
Добре че бурята студена
днес никой, никой не съзря.
Мисли, като тежко бреме,
събраха се в една сълза.
Надбягваха се с тишината
и с таралежови бодли
в надеждата ми се провряха
със страх, че може да боли,
със срам, че твърде ще е рано
усмивка бяла да цъфти.
Небето ми в дъга побрано
дано за нощ дъждът смири. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Мезева Всички права запазени

Предложения
  • Когато вече няма да ме има, аз зная, че не ще ти бъде лесно. Ще ме откриваш в най-случайна рима, във...
  • Аз много пъти бърках. Много пъти… И все си мислех… колко съм безгрешна. Забравих да се вслушвам във ...
  • От срещи и раздели, и вини, останаха по тротоара локви. И щом неволно вятър прозвъни, изнервено враб...

Още произведения »